Том Райт - Черните птици

— Това е онзи голям тест, който трябва да попълниш, за да те вземат на работа — обади се Райдаут. — За да докажеш, че не си побъркан.

Той погледна към Ел Ей за потвърждение и тя кимна.

— „Минесотски мултифазов персонален идентификатор“ — каза тя. — Вече се използва по-новата версия, ММПИ-две, и повечето психолози просто прилагат целия профил в медицинското досие. Ако изобщо използват някакъв код за обобщение, той съдържа не повече от три или четири цифри. Това тук е малко допотопно.

— Случва ли се изобщо все още да се използва? — попитах аз.

— Не знам. Може би за търсене в медицински архиви или в някоя система, която работи с него. Мисля, че едно време беше така с администрацията на ветераните.

— Може ли да го прочете някой, който не е психолог?

— Съмнявам се. Може би някои консултанти и психиатри, специалисти по медицински изследвания и архиви. Горе-долу това е.

— Какво означава? — попитах аз.

Ел Ей вдигна листа и разгледа цифрите.

— Този е доста зле всъщност. Антисоциални и параноични симптоми, атипично мислене и свръхвъзбудимост. Нестабилен, вероятно садистичен тип. Може да е опасен.

— Престъпник?

— Да, особено ако е по-слабо интелигентен. Ако е по-нагоре по скалата на коефициента за интелигентност, говорим за безскрупулен манипулатор. Може би финансови престъпления, адвокат, политик, нещо такова.

— Как познаваш всичко това от тези цифрички? — поинтересува се Монси.

— Цифрите, подчертаването и разстоянията между тях, както и поредността им, обозначават формата на психологическия профил, а той дава структурата на личността.

— Имаш ли някаква представа какво може да означава това в нашия случай?

Тя сви рамене и каза:

— Само че е свързано с психологията, а Голд е била психоложка.

Бърти влезе в помещението, пребледняла като смъртник. Стискаше с два пръста в самия край един лист хартия и един плик, все едно носеше умрял плъх. Зад нея надничаха няколко любопитни полицаи.

— Найлон — каза напрегнато тя.

Уейн намери два прозрачни найлонови плика за документи в един от шкафовете и ги отвори, така че тя да може да пусне листа и плика в тях.

— Пипах ги, преди да видя какво представляват — каза тя. — Сигурно целите са в моите отпечатъци.

Всички се събрахме да разгледаме плика и писмото надраскано на евтина хартия, каквато се продава във всеки минимаркет.

Лейт. Дж. Бонъм

Трищатски комплекс за обществена безопасност

ТТН, САЩ

— Пристигна заедно с другата поща — обясни Бърти. — Пуснато е от центъра на града.

Уейн отиде да си донесе фотографското оборудване и комплекта за сваляне на пръстови отпечатъци. Аз взех писмото и го прочетох на глас.

До лейт. Бонъм:

А отвън са псетата и чародейците, но аз съм коренът и потомъкът Давидов, светлата утринна звезда, аз съм пламенният меч на изток от Едемската градина, който се върти, за да пази пътя. Ето, наближават дните ти да умреш.

— Да го таковам в розовия гъз — каза Райдаут.

— Какви са тези проповеднически работи? — попита Монси.

— От Светото писание — каза Уейн, като се върна при нас. — Първото е нещо, което е казал Исус, а това за умирането е от Стария завет. И за меча.

— Откъде знаеш? — попита го Монси.

— Едно време преподавах в неделното училище. Чакай да го снимам.

— Мислите ли, че има нещо общо с нашия случай? — попита Райдаут, докато гледаше как Уейн подготвя писмото.

— Ти пък — каза Монси. — Явно е нещо за отвличането на бебето на Линдбърг.

На следващия ден Ел Ей беше в кабинета ми, стоеше до библиотеката и разглеждаше стари броеве на „Магистрален патрул“, които продължаваха да пристигат в управлението, въпреки че никой не се беше абонирал за тях. В един момент пристигнаха Райдаут и Монси, за да докладват какво са научили за евентуалната вероятност Голд да е организирала собственото си убийство.

Райдаут погледна в бележките си.

— Не намерих нито един човек, който да е чувал Голд да е говорила за самоубийство; не си е правила застраховка и няма големи дългове. Говорих и с интерниста, и с гинеколога, при които е ходила, но и двамата не знаят да е страдала от някакво фатално заболяване. Минах и през съпруга, за да си побъбрим още веднъж. Той казва, че не, никога не е споменавала за самоубийство и ако съм я бил познавал, съм щял да знам, че това просто нямало как да стане.

— Това и аз можех да ти го кажа — подхвърли Ел Ей, без да вдига поглед от статията за полицейските пенсии, отпечатана преди пет години, която преглеждаше в момента.