Том Райт - Черните птици

— От какво е изработена монетата?

— Предимно от сребро.

— И никога не е била в земята?

— Не мога да кажа, но в последно време със сигурност не. Под микроскопа се вижда, че е била в някакво чекмедже — малко от патината е излъскана, има няколко нишки от зелен филц и други подобни неща.

— Можеш ли да я датираш?

— Мога само да ти кажа, че е от периода на царуването на император Август.

— Добре, имаме ли някаква причина да смятаме, че някой друг освен нашите убийци може да я е пуснал там?

— По-скоро не, защото знаем, че нито Голд, нито съпругът ѝ са колекционирали монети — каза той. — Но нямам никаква представа защо им е била на лошите.

Никой не добави нищо.

Следващата точка бяха увеличените изображения на бележката, открита в носа на Голд. Всички се загледахме в тях, но никой нямаше никакви нови идеи за тайнствените числа или надписа „глоуен“. По-рано си помислих, че думата ми звучи някак германска, затова проверих в няколко уебсайта за превод, за да видя дали не означава нещо на немски език. Нямах късмет. Така и така бях започнал, проверих дали не означава нещо и на френски, испански, португалски, руски и латински. Нищо.

— Да не би да е анаграма? — подхвърли някой.

— На какво? „Луоген“?

— „Енулог“?

— „Неулог“?

— А съкращение?

— Чакай да видим… „Големите лигави охлюви унищожават ечемичените насаждения“?

— „Глория люби Освалдо упорито, ефективно, неуморно“?

— Да не би някой да е искал да напише „гноен“?

— Кой знае, да му го начукам?

— Никой не знае, да му го начукам.

— И като стана дума за това, какво ще кажете за цифрите?

— Да, някой може ли да ни каже какво означават, по дяволите?

— Четири минути и нещо?

— Четири по нещо?

— Кой знае, да му го начукам?

Докато се опитвах да разбера какво означават цифрите, бях изпробвал шифър със заместване, основан на поредните номера на буквите в азбуката, но се получиха само безсмислици. Освен това потърсих връзка с десетичната класификация на Дюи, която се използва в — библиотеките, навигационните и картографските координати и полицейските кодове за различните видове престъпления, но не стигнах доникъде. Нито една от комбинациите от цифри сякаш нямаше нищо общо с нито един код за спешни случаи, телефонен код или номер, пощенски код, радиочестота или познат адрес. Разположението на цифрите и подчертаването на някои от тях изглеждаха така, все едно би трябвало да означават нещо, но нямах никаква представа какво. Вторачих се в поредицата, като разтърквах челото си:

4’68 9172350

Цифри, групирани по странен и необясним начин. Нито една не беше математическо просто число. Дали това, че нито една цифра не се повтаряше, имаше някакво значение? Взех един молив и написах цифрите в обратен ред:

0532719 86‘4

По този начин подчертаните цифри можеха да се прочетат като 27 март 1986 година, изписано по американския стандарт, при който поредният номер на месеца е преди датата. Отбелязах си да проверя архива на пресата за тази дата.

Обърнах листа на обратно и погледнах цифрите по този начин, но и така не ми говореха нищо. Взех назаем джобното огледалце на Монси и ги погледнах в отражението. Същата работа. Почуках с молива по зъбите си, като се чудех дали не са само част от по-дълга поредица от цифри. Дали не беше възможно човекът, който ги беше написал, да не беше успял да стигне до края?

Някой говореше:

— Трябва да се направи национална база данни за различни захапки. Да дават по едно парче сирене на всеки арестуван, да отливат отпечатъка от захапката и да го архивират…

С периферното си зрение видях Ел Ей, която се върна от коридора с един диетичен „Доктор Пепър“ в ръка. Тя забеляза изражението ми и листа на масата пред мен, приближи се и отпусна ръка на рамото ми.

— Какво правиш с това?

— Побърквам се, общо взето — отговорих аз. — Би трябвало да означава нещо, но не знам какво, по дяволите.

— Аз знам — каза тя.

— Това е кодът на Уелш — обясни Ел Ей.

— Я пак? — възкликна Райдаут, докато всички се събираха около нас.

— Кодът на Уелш.

— В Уелс си имат някакъв собствен код, така ли? — зачуди се Монси.

— Ти виждала ли си нещо, написано на уелски? — попита Уейн. — Самият им език прилича на код. Трябва ти цялата азбука, за да се скараш на котката.

— Уелш е фамилно име — обясни Ел Ей. — Тези числа са стар начин за обобщение на ММПИ.

— А това какво означава? — попита Уейн.