Том Райт - Черните птици

Райдаут я изгледа.

— Тогава защо не ми го каза, докторке?

— Не си ме питал.

— Аха — сви рамене той и продължи. — Освен това няма никаква откриваема връзка с някой от познатите ни типове, които е можела да наеме, за да я очистят. — Той си пое дълбоко дъх. — Между другото, Уейн каза да ти кажа, че няма съвпадение на ДНК от дъвката, която си прибрал от къщата на Джеймисън, и тези от местопрестъплението.

— А другите хора, които работят в сградата на Голд? — попитах аз.

— Бих казал, че и там сме кръгла нула. Секретарката е на двайсет и една, дъщеря на адвокат. Казва се Джесика Дестин, ходи на езда и вечерни курсове по счетоводство, където е била и вечерта, в която са очистили Голд. Съвсем скоро е заела мястото на предишната секретарка, възрастна религиозна дама с тежко болен съпруг, която се казва Ърлийн Къчел. Помощничката на Голд се казва Маргарет Ейлсуърт и работи при нея от четири месеца. Вече е почти за пенсия, през свободното си време играе бридж с други възрастни дами или ходи да наблюдава птиците със съпруга си Джон. Във въпросната вечер е играла бридж, а след това е отишла да пие кафе с някои от другите играчи. Тръгнали са си след няколко часа, така че е излязла твърде късно, за да тръгне да разпъва някого на кръст. Няма признаци и да знае за някой друг, който може да го е направил вместо нея. Асистентът на Голд се казва Перегрин Еспи и не се бъзикам, така че дори не ме питайте защо се казва така. Момчето е гей, ясно е отвсякъде, тежи сигурно шейсет килограма с камъни в джобовете и обича да гледа телевизионни предавания за стари порцеланови сервизи и танци. Притеснява се най-вече как ще си намери друга работа. В съдбовната вечер си е бил вкъщи при мама и двамата са гледали поредицата „Пътуващи антики“. Няма връзка с Голд извън офиса, няма полицейско досие, както впрочем и мама. Джаки Милнър, бившата на Джеймисън, нямаше какво толкова да каже, освен че е доста доволна от сегашния си живот и доктор Голд вероятно е била права за това, че бракът им е бил като кон със счупен крак. Каза, че след като е минала една седмица, и тя е нямало да се съгласи да се събере обратно с Анди, дори да е имало такава възможност. Тя мрази Голд по някакъв тих, дискретен на чин, но календарът ѝ, общо взето, е запълнен от работата, децата и мъжа, с когото се среща в момента. Той се казва Чък Айкен и се занимава с недвижими имоти. Полицейските досиета и на двамата са същите като на Ейлсуърт и Еспи, тоест никакви. Мен ако питаш, можеш да ги пуснеш всичките в един общ чувал, да добавиш брашно и да ги тръскаш цял ден, но пак няма да има кого да изпържиш.

— Благодаря — казах аз. — И престани да се радваш толкова. Монси, ти имаш ли нещо?

Тя се наведе, за да остави кутийката спрайт на бюрото ми, отвори бележника си и почука по страницата с дългия си лилав нокът.

— Първо, бившата на Пендърграс, както пожела. Казва се Лора, козметичка, живее в Хюстън. Казва, че да, Пендърграс наистина е голяма гадина и ако нещо пикае седнало, той гледа да го изчука. Не знаеше нищо за групов секс, за бой по задника или задругите работи, но след като сме говорели за него, нищо нямало да я изненада. Каза да ѝ се обадим, ако може да ни помогне с нещо, за да го тикнем в панделата.

Поредната задънена улица.

— Давай нататък — процедих аз.

— Следващият е психоаналитикът на Голд. Казва се Рънълс. Той е „Орео“.

— Какво е?

— Отвън черен, отвътре бял — обади се Ел Ей. — Като бисквитките „Орео“.

— Аха — потвърди Монси. — Има си всичко: костюм от туид, лула и порше, членува в частен клуб, държи си трофеи от голф турнири на камината — пълна програма. Сигурно и гласува за републиканците.

— Аз си мислех, че всички доктори гласуват за републиканците — обади се Райдаут и хвърли поглед към Ел Ей.

— Какво научи от него? — попитах аз.

— Отначало не искаше да говори с мен, така че аз му казах: „Добре, прав си, най-добре да го направим по учебник, ще се върна след половин час с призовка за теб и за цялата ти документация, направо ще дойда с камиона, сигурно няма да има нужда да затваряш кабинета си за повече от месец-два, докато прегледаме всичко, а ти ще измислиш какво да кажеш на борда, когато дойдат да те проверят, докато аз давам интервюта за всички полицейски предавания“. Той размисли и съвсем скоро реши, че всъщност няма никаква причина да не ми бъде от полза. Каза, че нашата докторка е ходила при него от година и половина, най-вече за да ѝ изписва лекарства. Каза, че имала „смесено личностно разстройство“.