Том Райт - Черните птици

Ел Ей ме погледна с такова изражение, сякаш не искаше да се ангажира с нищо. В този момент към нас се приближи Джордан, издокарана с джинси, червен пуловер и любимата си шапка с козирка от „Морски свят“, която вече беше за боклука. Беше сериозна като някакъв малък ефрейтор, който докладва от бойното поле.

— Лельо Лий, мама пита дали ще ѝ помогнеш да опъне мрежата за волейбол, моля?

— Разбира се, миличка — отговори Ел Ей и двете се отдалечиха, хванати под ръка.

— Прелестни момичета имаш — каза Хейзън.

Не отговорих, но го погледнах в очите, докато усмивката му не се поколеба и не угасна, а погледът му се отклони встрани.

— Началник Роял ми каза, че може би сме постигнали някакъв напредък по случая с убийството на Голд — каза той, като отново гледаше към езерото.

— Ще ги хванем — отсякох аз.

— Имаш ли вече някаква представа кога можем да очакваме арест?

— Всъщност не. Обикновено мисля как да открия извършителя и да събера достатъчно доказателства за арест, преди да започнем да говорим за точни дати. По обратния начин се работи много по-трудно.

Хейзън гледаше началника, който се връщаше обратно при хората с бутилка „Бъд“ в ръката си.

— Погледни го само. Вече не ги правят такива, нали? Имам предвид, че все едно са го телепортирали сред нас направо от Дивия запад. Не ме интересува дали ще се съгласят с мен, но според мен той е страхотен плюс за нашия град и няма да ми бъде лесно да се разделя с него.

— Кой няма да се съгласи с вас? — пропях услужливо аз.

Хейзън сведе очи към обувките си и се прокашля.

— Не искам да кажа нещо, което не е прието да се казва, лейтенант — каза той. — Просто стилът на началника не допада на всички, нали разбираш какво имам предвид?

— Не, сър.

— Ами както във всяка друга област, в крайна сметка най-важното си остават резултатите, нали така? Оз е истинска легенда, дори може да се каже, икона, и още от назначаването си стои високо над всякакво съмнение и критика. Било е преди моето време, но не мисля, че някой може да отрече страхотната работа, която е свършил. А това компенсира много други грехове, както сигурно ще се съгласиш. И всички знаят, че той иска да го заместиш, когато се пенсионира.

— Трудно ми е да си представя по-голям комплимент, когато идва от него.

— Амин. И лично аз също нямаше да мога да посоча по-добър кандидат. При обичайни обстоятелства. Но в момента сме в необичайна ситуация, лейтенант.

— Необичайна?

— Меко казано. Когато новинарските телевизионни канали започнат да си резервират стаи в нашите хотели, хората започват да се притесняват. Аз трябва да отговарям пред градския съвет, а нито един съветник не иска да отговаря на въпроси за престъпления от омраза в Тревъртън по вечерните новини. Интересува ме дали сме готови ясно да демонстрираме на света, че сме способни да се справяме със собствените си проблеми. Току-що разговарях с прокурора. Той държи да разбере защо не разполагаме с нищо по-съществено, което да подадем на пресата по случая „Голд“. Ако трябва да бъда честен с теб, не знам какво да му отговоря.

— Може ли да попитам дали вие му се обадихте, или той ви потърси? — попитах го аз.

Хейзън огледа маникюра си.

— Според мен има по-важен въпрос, Джим — каза той. — Всичко зависи от това дали някой ще бъде задържан заради тази история с Голд. Не се съмнявам, че ме разбираш.

— Да. Мисля, че ви разбирам — отговорих аз, докато гледах как един репортер на „Канал 4“ и операторът му се приближават към нас откъм паркинга. — Но нека да ви попитам нещо друго.

— Давай.

— Става въпрос за наказанието, което отговаря на престъплението — казах аз. — Да вземем например някой педофил. Какво трябва да правим с такъв човек според вас, да го приберем в затвора? Да го изпратим на терапия? — Хвърлих поглед през рамо към дъщерите си, после отново се обърнах към него и го погледнах в очите. — Или най-добре просто да му отрежем топките и да видим колко надълбоко в гърлото можем да му ги натикаме?

Хейзън отвори уста, но от нея не излезе нищо. Новинарският екип вече беше до нас.

— Лейтенант Бонъм… — започна репортерът.

Аз вдигнах и двете си ръце, кимнах към Хейзън и се отдалечих, за да се върна при семейството си. Човекът с камерата се зае да разпъва статива си за интервюто.

Ел Ей и Зито влязоха заедно на сутрешния брифинг. Зито беше издокаран с черен каубойски панталон, бяла риза със седефени копчета и светлокафяво кадифено сако с десен ръкав, който беше спретнато сгънат и закопчан в долния си край, а Ел Ей някак си успяваше да изглежда също толкова издокарана с избелелите си джинси, спортната блуза с дълги ръкави и старите си гуменки. Зито стисна ръцете, удари по рамото или прегърна, общо взето, всички в стаята, а после ми хвърли една крива усмивчица, докато се настаняваше.