Том Райт - Черните птици

А господин Дрейфъс добави с деловия си глас:

— Когато приключим с това, можеш да ни дойдеш на гости в Масачузетс, Джим. Сигурен съм, че Кат ще иска да те разведе и да ти покаже всичко.

— Божичко! — проплака госпожа Дрейфъс и притисна кърпичката към устата си.

В крайна сметка шерифите се отказаха от претърсването, ездачите трябваше да се връщат на работа, шериф Фелоус започна да споменава разходите за наема на хеликоптера и аз разбрах, че светът се готви да продължи без нея.

В последната си пресконференция шерифът заяви, че разследването продължава, работи се по различни версии и работата няма да спре, докато всички въпроси не получат своя отговор, а окръг Рейнс си остава добро и сигурно място за хората със семейства и за техните деца. Но всички разбраха какво казваше всъщност шерифът: издирването се беше провалило. Кат беше изчезнала завинаги.

И аз вярвах, че това ще е краят.

Вдигнах очи от доклада на лабораторията по криминалистика и видях Дани Райдаут, облечен с навити джинси, каубойски ботуши от питонска кожа „Лукезе“ и тюркоазна риза от племето навахо, който влезе в залата за заседания, отпусна се на първия свободен стол и отвори джобния си бележник. След него влезе Монси, която беше с бял анцуг със златни ивици и сребърни маратонки „Найки“ и носеше кутийка спрайт. Монси мина покрай Райдаут и се настани от другата страна на масата срещу мен на един изтърбушен стол с извита облегалка и червена кожена тапицерия, който се подмяташе в управлението, откакто се помня. Тя кръстоса дългите си крака и отпи от кутийката с безалкохолно.

Вдигнах пръст в знак да ме изчакат. Според обновения доклад, който Уейн ми беше предал току-що, той не беше открил по напречната греда никакви идентифициращи следи, чужди материали или „примеси“ с изключение на нишки от дрехите на жертвата и въжето. По отрязаните краища на клоните на дървото бяха оставени следи от два различни инструмента, които можеха Да се видят на увеличените снимки — Уейн ги наричаше „макрофотографии“. Според биоложката от дървопреработвателната компания „Домтар“, към която се беше обърнал за съдействие, напречната греда най-вероятно беше изработена от дърво, расло в централната или в южната централна част на щата Арканзас, а пръстените по него показваха, че е отсечено между осемнайсет и двайсет и четири месеца по-рано. Бях впечатлен, че тя може да определи всичко това от вида на дървения материал, но не виждах как то може да ни свърши работа.

На местопрестъплението бяха открити парче дъвка и две топчета тютюн със слюнка по тях, от които бяха свалени вероятни проби от ДНК и частичен отпечатък от нечий кътник. Освен това в радиус от петдесет метра около тялото бяха открити косми от мишки, плъхове, котки, катерици, миещи мечки, опосуми и дори броненосци — макар че повечето хора смятат, че броненосците нямат козина, — както и сърни, поне шест породи кучета и наскоро паднали косми от три различни човешки глави освен тези на Голд и на случайно попадналите на местопрестъплението граждани, които бяха изследвани от хората от екипа на Уейн. Два косъма бяха кестеняви, а третият тъмнорус и всички до един даваха положителен резултат за различни комбинации от метамфетамини, опиати и марихуана. Не бяха идентифицирани никакви отпечатъци от стъпки, които да ни свършат работа.

Бяха събрани десетки памучни, вълнени и синтетични нишки от облекло, но типологията на фибрите и използваните бои беше твърде обща, за да ни насочи към нещо конкретно. Освен това лаборантите бяха открили едно калаено копче и сачма за мускет от средата на деветнайсети век, както и двете половини от счупен връх за стрела, изработен от кремък, който вероятно беше много по-стар.

Оставих доклада и Монси ме попита:

— Пише ли кой е убиецът?

— Аз само събирам уликите — отговори Уейн. — Вие отговаряте за това да натопите някого.

— Извършителят е бял — обяви Монси.

— Защо? — попита Райдаут.

Мускулите на раменете и ръцете му опънаха плата на ризата, когато се протегна през масата за каната с вода.

— Черните дъвчат тютюн марка „Кул“ — обясни тя.

— А не използват ли от този тютюн, който се смуче между бузата и венците? — попита Уейн.

— Поне не го плюят навсякъде, съкровище.

Аз взех думата:

— Извършителите са горе-долу с моя ръст, в доста добра физическа форма — поне един от тях вероятно има някакви дърводелски умения и поне един от тях е ловец на елени. Възможно е да са използвали пикап с четири врати, за да закарат доктор Голд до там, но по-скоро залагам на микробус.