Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

Дата: 12 декември 1996 г.

Час: около 21.30 ч

Метод: пробождане

Оръжие: остър предмет, вероятно нож (не е открит)

Докладващ офицер: Уолтър Коул, детектив първа степен

Подробности:

На 13 декември 1996 г. отговорих на повикване на полицай Джералд Кърш за възможно убийство.

Тъжителят — детектив втора степен Чарлз Паркър — заяви, че е напуснал къщата в 19,00 ч след спор със съпругата си — Сюзън Паркър. Отишъл в бара „Томс Оук“ и останал там до към 01,30 ч на 13 декември. Влязъл в дома си през входната врата и забелязал, че мебелите в преддверието са разместени. В кухнята открил съпругата и дъщеря си. В показанията си заяви, че съпругата му е била вързана за кухненски стол. Тялото на дъщерята, изглежда, е преместено от съседен стол и поставено върху тялото на майката. Съобщил в полицията в 1,55 ч и изчакал на местопрестъплението. Жертвите, идентифицирани от Чарлз Паркър като Сюзън Паркър (съпруга, 33-годишна) и Дженифър Паркър (дъщеря, 3-годишна) бяха в кухнята. Сюзън Паркър бе вързана за стол в средата на кухнята, обърната към вратата. До нея имаше втори стол с въжета по облегалките. Дженифър Паркър лежеше върху майка си, с лице нагоре.

Сюзън Паркър бе боса, със сини джинси и бяла блуза. Блузата бе разкъсана до талията, гърдите бяха открити. Джинсите и бельото й бяха смъкнати до прасците. Дженифър Паркър бе боса, с бяла нощница на сини цветчета.

Наредих на лабораторния специалист по местопрестъпленията Ани Мингела да направи пълен оглед и нужните тестове. Смъртта на жертвите бе потвърдена от лекаря Кларънс Хол. Придружих телата до болницата. Лично присъствах на направения от д-р Антъни Лоуб преглед за възможно изнасилване. Събрах следните веществени доказателства.

96-12-1806-Б1: бяла блуза от тялото на Сюзън Паркър (Жертва-1)

96-12-1806-В2: сини дочени джинси от тялото на Жертва-1

96-12-1806-ГЗ: синьо копринено бельо от тялото на Жертва-1

96-12-1806-Д4: косми от лонното окосмяване на Жертва-1

96-12-1806-Е5: проби от вагината на Жертва-1

96-12-1806-Ж6: остатъци под ноктите на Жертва-1, лява ръка

96-12-1806-З7: остатъци под ноктите на Жертва-2, дясна ръка

96-12-1806-И8: косми от косата на Жертва-1, дясно отпред

96-12-1806-Й9: косми от косата на Жертва-1, ляво отпред

96-12-1806-М10: косми от косата на Жертва-1, дясно отзад

96-12-1806-М 11: косми от косата на Жертва-1, ляво отзад

96-12-1806-М 12: бяла/синя копринена нощница от тялото на Дженифър Паркър (Жертва-2)

96-12-1806-М 13: проби от вагината на Жертва-2

96-12-1806-М 14: остатъци под ноктите на Жертва-2, дясна ръка

96-12-1806-М 15: остатъци под ноктите на Жертва-2, лява ръка

96-12-1806-М 16: косми от косата на Жертва-2, дясно отпред

96-12-1806-М 17: косми от косата на Жертва-2, ляво отпред

96-12-1806-М 18: косми от косата на Жертва-2, дясно отзад

96-12-1806-М 19: косми от косата на Жертва-2, ляво отзад

Бе поредният ни спор, още по-ожесточен поради факта, че започна веднага след като се любихме. Пак същите аргументи на жена ми, стари като изтляла пепел: пиенето, липсата на внимание към Джени от моя страна, пристъпите ми на горчивина и самосъжаление. Когато напусках къщата, виковете на Сюзън ечаха след мен в студения нощен въздух.

До бара е 20 минути пеша. Първата чашка „Уайлд Търки“ ме изгори отвътре, напрежението ме отпусна, последваха типичните фази на пияницата: ядосан, после сълзливо-сантиментален, тъжен, разкаян, обиден. Когато си тръгвах от бара, там остана постоянното присъствие: хор пияндета, припяващи на Ван Хален, опитващи се да надвикат джубокса. На вратата се препънах и се изтърколих по стълбите; здравата си фраснах коленете на паважа.

Докуцуках някак до дома, безобразно пиян, залитащ, замаян. По пътя колите ме заобикаляха, гуми скърцаха, шофьорите ми мятаха гневни, уплашени погледи.

Започнах да ровя по джобовете за ключовете. Мъчех се да уцеля ключалката, ръката ми трепереше, непрекъснато драсках боята на вратата. Сякаш там и без това нямаше множество резки.

Усетих, вероятно интуитивно, че нещо не е наред — още като отворих и пристъпих в коридора. Когато излизах, отоплението работеше на пълна мощност — Дженифър е особено чувствителна към зимния студ. Тя е красиво, но изнежено дете, крехко като порцеланова ваза. Сега къщата бе студена като нощта отвън, студена като гроб… Махагоновата поставка за цветя се търкаляше на килима. Саксията бе счупена на две, парчетата — заровени в разпръснатата пръст. Корените на млечката се виждаха: грозни и дълги. Извиках Сюзън по име, после още веднъж — по-силно. Бързо изтрезнявах. Вече се качвах по стълбите, когато чух задната кухненска врата да се затръшва. Понечих да извадя колта модел ДЕ, но се сетих — той всъщност е горе на бюрото ми. Бях го оставил там, преди да се спречкаме със Сюзън, в поредния скандал на издъхващия ни брак. Тогава се проклех. По-късно това щеше да олицетворява провала на моя живот, всичките ми разкаяния, угризения, отново и отново.