Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

В случаите на сексуален садизъм самият акт на убийство е силно еротизиран. Има определен бавен ритуал, през който убиецът полага всички възможни усилия, за да запази жертвата жива колкото се може по-дълго до смъртта й. С други думи, той не иска жертвите му да умрат по-бързо.

Но в този случай не е успял. Детето, Дженифър Паркър, е имало слабо сърце и то е спряло след разпространението на адреналина в неговата телесна система. Нека прибавим и опита за бягство на майката и травмата на носа й след удар в стената, след който тя може би временно е загубила съзнание; е, според мен престъпникът е усетил, че губи контрол над ситуацията. От организирано местопрестъплението се превръща в неорганизирано. Малко след като одира жертвите, гневът му го обзема напълно и той ги обезобразява.

В този миг вече исках да си тръгна. Бях направил грешка. Нищо добро нямаше да излезе от стоенето тук.

— Както казах по-рано — обезобразяването на гениталиите и гърдите е често срещано в този тип престъпления. Но нашият случай не се вписва в общия характер по няколко причини. Първо, според мен той ги е обезобразил след гняв и загуба на контрол. Може и да се е опитал да прикрие нещо. Например някоя част от ритуала, която се е провалила, и той е искал да ни отвлече вниманието. По всяка вероятност частичното одиране е ключът към загадката. Той се опитва да ни покаже нещо; то не е завършено според неговите стандарти, но все пак е налице.

— А откъде сте сигурна, че е бял мъж? — попита Джойнър — черен детектив, с който бях работил един-два пъти.

— Най-често извършителите на престъпления със сексуален садизъм са бели, а не черни мъже, не и жени. Бели мъже.

— Вече не си под подозрение, Джойнър — рече някой. Избухна смях и натрупаното напрежение леко спадна. Двама-трима от присъстващите ме погледнаха. Общо взето, хората се държаха така, сякаш не ме забелязваха. Бяха професионалисти. Опитваха се да запомнят и най-дребната информация, която може да им подскаже нещо за извършителя.

След като смехът заглъхна, Улф каза:

— Проучванията показват, че около 43% от сексуалните убийци са женени. Около 50% имат деца. Не си мислете, че търсим някакъв луд самотник. Може например дори да е член на местния родителско учителски комитет или пък треньор на детския бейзболен отбор. Може професията му да предполага постоянни контакти на различни нива, да има опит в общуване с хората и така да избира жертвите си. Също така в миналото си може да е имал някакви антиобществени прояви. Не е задължително да са били сериозни. Следователно възможно е и да има досие в полицията. Но и това не е задължително.

Често сексуалните садисти са запознати с полицейските методи на разследване или са луди по оръжията. Убиецът може да се опита да разбере как върви случаят — дали има някакви свидетели. Най-вероятно притежава чиста и добре поддържана кола — така не привлича внимание и не рискува автомобилът му да се развали някъде близо до местопрестъплението. Може да го е преправил по съответен начин, за да превозва жертвите си: дръжките на задните врати и прозорци да са махнати, багажникът да е звукоизолиран. Ако вече имате заподозрян, проверете багажника на колата му за допълнителни запаси от гориво, вода, въжета, белезници, превръзки.

При обиск търсете всякакви вещи и предмети, свързани с анормално сексуално поведение и насилие: порнографски списания и филми, евтина криминална литература, вибратори, садомазохистични приспособления, женски дрехи — особено бельо. Възможно е да е взел някои от тези вещи от жертвите. Търсете дневници и ръкописи: в тях ще има подробности за жертвите, сексуални фантазии. Дори може да са описани самите престъпления. Престъпникът може да притежава полицейско оборудване и със сигурност е запознат с полицейските процедури — Улф си пое дълбоко дъх и седна.

— Ще го направи ли отново? — попита Коул.

За миг стаята потъна в тишина.

— Да, но самата ви презумпция е погрешна — каза тя и се обърна към Коул, който изглеждаше объркан.

— Според вас това е първото му убийство. Бе ли изпълнена ПОРТП?

ПОРТП значи Програма за оценка и разкриване на тежки престъпления. Тя изисква да се попълва доклад за разкрити и неразкрити убийства или опити за убийства, особено където има отвличане, където изглежда, че липсва мотив или са сексуално ориентирани. Докладите се изпращат в Националния център за тежки престъпления в академията на ФБР в Куонтико. Там информацията се обработва и се сравнява с базите данни от предишни престъпления, за да се използва при съставянето на криминален профил на убиеца.