Джон Коннолли - Нечестивци

Ф: Кои са другите с вас?

М (объркан): Кои други? Други мъже ли имате предвид? За какво, по дяволите, говорите?

Ф: Просто знаем, че не сте сам тук. Кого водехте със себе си? Кой ви помага? Вие това нещо сам не го правите.

М: Аз винаги сам работя.

К: И каква е тая работа, дето все сам я работиш?

М (усмихнат): Проблеми решавам. Нестандартно мислене прилагам.

К: Значи не мисля, че се опитваш да ни сътрудничиш, както би трябвало да бъде.

М: Ама нали отговарям на въпросите ви?

Ф: Може би ще отговаряте по-добре след две прекарани в ареста нощи.

М: Нямате право да постъпвате по този начин.

К: Значи ме учиш какво имам право и какво не, а? Слушай, тарикат, ти може някога си за голяма работа да си се имал, ама това тук пред нас днес не върви.

М: Просто нямате причина да ме задържате. Аз заявих, че ще съблюдавам съдебната заповед.

Ф: На мнение сме, че се нуждаете от известно време да размислите върху действията си. Хм, да медитирате върху прегрешенията си.

М: Не зная за вас, но аз повече няма да говоря. Настоявам да ми извикате адвокат.

И това бе краят на разпита. На Мерик му дадоха достъп до телефон, веднага се обади на Елдрич. Оказа се, че адвокатът е полагал изпити в Мейн, както и съответните им еквиваленти в Ню Хампшир и Върмонт. Препоръча на Мерик на повече въпроси да не отговаря, сетне бяха направени съответните постъпки той да бъде прехвърлен в окръжния затвор на Къмбърланд, защото Скарбъро вече не разполагаше със затворнически килии.

— Адвокатът няма да успее да го освободи преди понеделник сутрин и това е най-ранното възможно време — рече О’Рурк. — Никой съдия не обича някой си да го вика на работа през уикенда.

Замислих се — на Мерик дори и обвинение да му бъде връчено, пак бе напълно вероятно Елдрич да го освободи под парична гаранция, още повече ако това отговаря на интересите на другия му клиент. Такова развитие би задоволило и О’Рурк. Ребека Клей бе единственото лице, чиито интереси биха пострадали в резултат на евентуалното освобождаване на Мерик.

— Уредил съм едни хора да охраняват госпожица Клей — рекох на О’Рурк — На нея й се иска да ги разкара, но си мисля, че ще има нужда да си промени решението, особено след като установим каква ще бъде реакцията на Мерик.

— Кого си хванал за тази работа? — тутакси запита О’Рурк.

Помръднах неспокойно на стола.

— Братята Фулси и Джаки Гарнър.

О’Рурк избухна в смях и това предизвика изненадани физиономии в околните ченгета.

— Ама, брат ми, това работа не ти върши! Все едно два слона под прикритие, че и начело с циркаджията.

— Виж, предпочитах да стане точно така, по-добре да ги забележи. Целта на упражнението бе да го държа на разстояние.

— Хей, вярно, че те и мен биха държали на разстояние. Вероятно всичко живо са изплашили. Страхотни приятели си подбираш, няма какво да се каже. Забавни.

Аха, рекох си наум, ти още нищо не знаеш за моите приятели. Почакай да видиш, като се появят реално забавните сред тях.

По времето, когато от Скарбъро успях да стигна до окръжния център Къмбърланд, улиците бяха задръстени с какви ли не автобуси: жълтите училищни, Питър-Пановите, изобщо всичко, що се търкаля на четири колела и може да побере повече от шестима души. Всичко живо бе тук, мач на „Пайрътс“ имаше. Напоследък треньорът Кевин Дайнийн бе повел момчетата си към върха на Атлантическата дивизия на националната хокейна лига и надеждите бяха с тях. В началото на седмицата сразиха най-големите си съперници „Хартфорд Улф Пак“ със 7:4. Сега идеше ред на „Спрингфийлд Фалкънс“ и поне пет хиляди фенове се бяха изтресли тук за мача.

На леда в залата комик в птичи костюм вече забавляваше публиката с разни тъпи смешки. Всъщност да бъда поточен: разсмиваше част от запалянковците. Иначе имаше разни други хора, дето нямаха желание да се посмеят.

— И това пък ако не е най-тъпият спорт — презрително отсече чернокожият Луис.

Носеше сив кашмирен лоден върху черен костюм, набутал ръце дълбоко в джобовете на връхната дреха, забол брада в навития около врата дълъг червен шал. Имаше вид на човек, току-що принуден да слезе от влак някъде в дивата сибирска пустош. Беше си обръснал мефистофелската брадичка, но не и главата, иначе косата му бе съвсем къса, сивите косми почти не личаха. Пристигнаха с Ейнджъл по-рано през деня, затова и бях купил два билета повече, в случай че им се идва на мача. Ейнджъл обаче хванал настинка в Напа и предпочел да остане в моята къща да си ближе раните и да се самосъжалява. И ето ти го Луис сам, крив и мърморещ — мой компаньон за вечерта.