Джон Коннолли - Родени да убиват

Никак не е за учудване, че истинското му име не бе Парагон. Роден бе като Честър Куинси Дийдс — така поне пишеше на свидетелството му за раждане, а и в полицейското му досие. Последното е дебела папка, в която са описани главно дребни измами с кредитни карти и застраховки, периферно участие в организирането на фалшив пенсионен фонд и няколко други далавери. Когато враждебно настроени журналисти изваждаха кирливите му ризи на бял свят, Дийдс-Парагон неизменно признаваше, че е „разкаян бивш грешник“, който дори не се е опитвал да намери своя Бог, но пък така или иначе намерил го последният. Все още не е напълно изяснено защо Бог е потърсил Честър Дийдс на първо място, освен ако Дийдс не е успял някак си да му задигне портфейла.

Всъщност Братството бе постоянен майтап в очите на обществеността, но напоследък бях подочул слухове — главно непотвърдени, — че то поддържало финансово екстремистки религиозни и десни групировки. С други думи, организации от типа на онези, които провеждат нападения и терористични акции срещу извършващите аборти клиники, срещу институции, изяви и хора, които помагат или спонсорират лечението на СПИН, институтите, които се занимават с противозачатъчни програми и семейно планиране, казано на професионалния им език, че дори и синагоги. Почти нищо не бе доказано досега освен факта, че веднъж или дваж чекове на Братството бяха попадали в сметките на Американската коалиция на борците за живот, която бе официалният чадър на най-екстремните борци против абортите, и на Защитници на защитниците на живота — група, която подпомагаше осъдени нападатели на клиники и техните семейства. Конфискувана документация и телефонни архиви след насилнически акции и инциденти бяха обаче разкрили, че Братството поддържа редовни връзки с най-разнообразни фашизирани елементи, престъпници и скитници, наемници и побойници.

Братството умееше да шикалкави и маневрира, всъщност Парагон бе истински експерт в това отношение. Той светкавично излизаше с декларации, в които многословно се заклеймяваха извършените незаконни действия на същите групи, които вероятно наистина получаваха помощ от него. Освен това на два пъти бе успял да се яви на авторитетни и уважавани телевизионни шоута, за да опровергае насочени лично срещу него обвинения. Облечен в лъскави тъмни костюми, с дискретни златни кръстчета на реверите, той лъжеше и мажеше, ласкаеше, извиняваше се и манипулираше с помощта на целия си фалшив чар. Да се опитате да заковете Картър Парагон за нещо, бе все едно да заковете дим.

Сега бащата казваше, без да е наистина сигурен, че Грейс вероятно се е срещнала с Парагон не много преди смъртта си. Питах се дали това наистина е станало. Защото ако бе така, то наистина си заслужаваше да поговоря с Парагон.

— Пазите ли някои от бележките й за аспирантската работа или може би компютърни дискети? — попитах го аз.

Поклати глава.

— Не, вече ви казах. Когато тръгна тогава, взе всичко със себе си. След въпросната среща планираше да погостува на една приятелка. Каза ми, че ще продължи работата си при нея.

— Познавате ли приятелката?

— Да, Марси Бекър — отвърна той веднага. — Завърши история, познават се отдавна. Семейството й живее в Бар Харбър, там държат мотел. Марси живее с тях през последните две години и помага в работата.

— Добра приятелка ли бе на Грейс?

— Много добра. Или поне така си мислех.

— Какво намеквате?

— Ами например това, че не можа дори да дойде на погребението. Малко е странно, не мислите ли?

Старите угризения отново ме боднаха.

— Сигурно е така — рекох. — А имаше ли други стари приятели, които също не дойдоха на погребението?

Пелтие се замисли и след миг отговори.

— Има едно момиче на име Али Уин, по-млада е от Грейс. Идвала е у дома няколко пъти, мисля, че добре се разбираха. Когато бе в Бостън, Грейс и тя живели заедно, делили си наема. По-късно, когато прескачаше до Бостън за кратко, дъщеря ми казваше, че преспивала при нея. И тя е студентка в Северозападния университет, само че учи и работи на смени в един моден ресторант в Харвард. Как му казваха… имаше нещо за „етаж“?

— „На горния етаж“ ли имате предвид?

— Да, мисля, че е той.

Заведението се намира на „Холиоук Стрийт“ недалеч от площада „Харвард“. Все пак си записах името.

— Грейс притежаваше ли пистолет?

— Не.

— Сигурен ли сте?

— Абсолютно. Мразеше оръжията.

— Имаше ли си приятел?

— И да е имала, аз не го познавам.