Майкл Коннелли - Горящата стая

Сото сви устни и кимна. Разбираше го.

— Никой от нашите не умря, но четирима от простреляните ченгета така и не се върнаха на работа — каза Бош. — Бяха го отнесли доста зле, било то физически или психически.

— Знам. Казаха ни го в академията.

Тя, изглежда, се умисли за нещо и Бош предположи, че се връща към престрелката, довела до смъртта на партньора й. Даде си сметка, че сравнението е неизбежно. Тя също беше попадала под обстрел. Нямаше как да не направи връзка с престрелката в Северен Холивуд, макар тя да беше станала отдавна.

— Както и да е — каза той. — Предлагам да се захванеш с обира, а аз ще се заема с Мерсед. Ще работим едновременно. Така капитанът няма да започне да нервничи и никой нищо няма да научи.

— Благодаря, Хари.

— Още е рано да ми благодариш. Изгледите не са особено обещаващи и по двата случая.

— И въпреки това не си длъжен да го правиш.

— Но ти си. А аз много добре знам какво е.

— Някой ден ще трябва да ми разкажеш.

— Ще ти разкажа.

Двамата се обърнаха към бюрата си и се захванаха за работа.

Бош отново насочи вниманието си към случая Мерсед. Първата му работа беше да потърси Чарлз Брусард в компютъра, за да види дали случайно не е бил записван преди. Съмняваше се — в противен случай политиците никога нямаше да си имат работа нито с него, нито с парите му, поне публично. Търсенето не даде резултат — Брусард беше с чисто досие, ако не се броеше една глоба за превишена скорост.

Бош си записа домашния му адрес от шофьорската книжка и реши, че вече знае мястото на Мълхоланд Драйв, където Анхел Охеда бе срещнал Мария Брусард и бе започнала връзката им.

След това пусна търсене по името в имотния регистър на Лос Анджелис и откри, че Брусард притежава няколко парцела, първият от които бе онзи на Мълхоланд Драйв. Имаше няколко места в търговски зони в Пакома и в Града на индустрията, за които Бош прие, че са свързани с бизнеса с бетон, за който бяха споменали Вирджиния Скинър и Охеда. Откри и друг жилищен адрес на Тихоокеанската магистрала в Малибу. Къща на плажа. Иначе казано, според регистъра Брусард притежаваше имоти на стойност над 20 милиона, при това само в окръг Лос Анджелис.

Затвори списъка с имотите и започна да рови в корпоративните регистри на щата. Името Брусард беше свързано с няколко корпорации, някои отдавна закрити, но повечето работещи. Един запис го посочваше като президент и главен изпълнителен директор на „Брусард Конкрийт Дизайн“ — компанията, която осигуряваше бетонните бариери, използвани в пътното строителство и ремонтите. Бош беше виждал по тях буквите Б-К-Д, откакто се помнеше.

Брусард беше посочен и като служител или член на борда на различни предприятия в щата. Никое от тях не събуди интереса на Бош, но той си ги записа всичките, заедно с адресите им.

Една от закритите корпорации привлече вниманието му. Брусард беше посочен като президент на вече несъществуваща корпорация на име „Уайт Тейл Хънтинг Ранч енд Рейндж“ в окръг Ривърсайд, който се намираше източно от окръг Лос Анджелис и недалеч от имота на Брусард в Града на индустрията.

Бош си записа информацията, макар че в регистъра се казваше, че предприятието е съществувало само четири години и било закрито през 2006, когато имотът бил продаден. Съществуването му обаче означаваше, че Брусард беше ловец или най-малкото познава ловци. Гън Чун беше определил, че карабината, с която е бил прострелян Мерсед, е била ловна.

Вече беше единайсет и Бош искаше да си е у дома, когато дъщеря му се събуди. Започна да изключва компютъра и погледна през рамо към Сото. Тя беше погълната от работата си и не откъсваше поглед от екрана.

— Ще тръгвам — каза той. — Трябва да прекарам известно време с детето си.

— Няма проблем — отвърна тя. — Аз ще остана още малко.

— Намери ли нещо?

— Още не. А ти?

— Да. Поне така мисля. По време на прострелването на Мерсед Брусард е притежавал ловно ранчо и стрелбище в Ривърсайд.

Сото го погледна и каза:

— В такъв случай сигурно познава поне сто души, които биха могли да стрелят.

— Точно това си мислех и аз — каза той.

— Добре. Каза „притежавал“. Вече не го ли притежава?

— Продал е бизнеса година и половина след прострелването на Мерсед.

— И е зарязал Инглин, за да подкрепя Зеяс.

Бош кимна. Възможностите се разширяваха и в същото време ставаха все по-мрачни.

— До утре — каза той.

— Добре, Хари — каза тя. — До утре.

Трафикът по 101 не беше натоварен и Бош напредваше добре. Излезе от магистралата при Баръм и продължи по Кауенга до отбивката, след която щеше да поеме нагоре. Имаше два пътя — по Мълхоланд Драйв наляво и по неговата улица Удроу Уилсън Драйв надясно. Зави наляво — искаше да използва спечеленото на магистралата време, за да хвърли поглед на къщата на Брусард.