Майкл Коннелли - Горящата стая

— Току-що се сетих нещо за онзи, когото смятахме за вътрешен човек — каза Брейли.

— Какво? — попита Бош.

— Подобно на повечето като него, искал да стане ченге, но не бил достатъчно добър. Първо кандидатствал при шерифа, после при нас. Бил приет в академията, но после го изхвърлили.

— Открихте ли защо?

— Да. Тогава ни се стори малко странно, че чука момичето, а то беше кафяво като меласа. Беше мексиканка, а него го изхвърлили от академията за пререкания на расистка основа с друг от класа му. С мексиканец.

— Колко време преди обира е било това?

— Мамка му, да не искаш да ти свърша цялата работа? Не помня. Най-малко две години преди това.

Бош се замисли върху последната информация от Брейли. Запита се дали в академията или в градския архив на личния състав няма нещо за охранител на име Родни. Преди да разбере, трябваше да научи пълното му име. Повече повод за размисъл беше противоречието, че Родни е имал расистки проблем в академията, а после е имал връзка с мексиканка.

— Много ти благодаря, Гъс — каза накрая. — Страхотно ми помогна.

— Хей, нали ще ми се обадиш, ако стигнеш до нещо? — отвърна Брейли. — Много бих искал да разбера резултата.

— Дадено, Гъс.

В неделя сутринта Бош влезе в отдела в осем и завари Сото, която вече седеше на бюрото си. Преди да успее да й разкаже теорията, която се бе появила снощи около случая Бони Брай, тя завъртя стола си и възбудено заговори за собствените си открития по случая Мерсед.

— Вчера след посещението на площада отидох в Долината да се видя с Алберто Кабрал. Той ми позволи да погледна графика на бандата за две и четвърта и открих ангажимента на Брусард. Събирал е средства…

— … за Робърт Инглин.

Сото се втрещи.

— Знаеш?

— Да, знам.

Бош не знаеше дали да й се ядоса, че е говорила с потенциален свидетел в негово отсъствие, или да се възхищава на всеотдайността й по случая — до такава степен, че да жертва от личното си време.

— Трябваше да ми кажеш, Люси. При подобни разговори със свидетели могат да се объркат много неща. Понякога свидетелите се превръщат в заподозрени, а понякога са приятели на заподозрените и им снасят всичко, което си им казала. Трябва да внимаваш и трябваше поне да ми кажеш къде отиваш, за да реша дали да дойда с теб, или не.

— Беше по-добре да ида само аз. Той се поотпусна в твое отсъствие. И говореше на испански.

— Не е там работата. Искам да кажа, че трябваше да знам какво правиш и къде отиваш. Следващия път просто ми прати есемес, лесно е.

Сото кимна и сведе поглед.

— Разбрано. — След кратка пауза попита: — А ти откъде знаеш за Инглин?

Бош остави купчината папки на бюрото си, издърпа стола и го завъртя така, че да е с лице към нея. Седна.

— Е, не съм говорил с потенциален свидетел. Научих го от финансовите записи на кампанията.

— В събота?

— Имам познат с достъп.

Тя го изгледа подозрително, но после отстъпи.

— Откри ли нещо друго?

— Да. При същите избори Брусард е подкрепял изцяло Инглин през януари, а през май вече подкрепя изцяло Зеяс. И продължил да подкрепя Зеяс на следващите избори, а сега е основен спонсор на така наречената му предварителна кампания за губернатор.

— Какво го е накарало да направи подобен завой? Мерсед е бил прострелян точно между януари и май.

Бош я посочи с пръст.

— Въпросът за милиони.

Сото рязко се изправи в стола си.

— Боже мой, сетих се нещо! Едно от обажданията, които Сара прие по телефона.

Завъртя се към бюрото си и грабна купчината справки за обажданията, донесена от Холкомб. Започна да преглежда страниците, докато не намери онази, която й трябваше.

— Ето го — каза тя. — Обаждането е от петък, в дванайсет часа и девет минути. „Женски глас каза, че кметът знае кой е прострелял Орландо Мерсед“. Това е. Обаждането е било анонимно, но системата е записала телефонния номер. Искаш ли да се обадим и да видим кой ще вдигне?

— Наистина ли си мислиш, че Зеяс е поръчал един Мариачи?

Въпросът накара Сото да спре. Изречен на глас, той наистина звучеше смахнато.

— Исках просто да звънна и да видя какво има да каже жената — каза тя най-сетне.

— Давай. Но тогава тя става твоята побъркана. Не искам да имам нищо общо с нея.

— Добре.

Сото извади мобилния си.

— Блокирала ли си номера си? — побърза да попита Бош.

— Да, блокирах го.

Сото въведе номера и натисна бутона за свързване. Бош я наблюдаваше, докато тя чакаше.

— Никой не вдига. Ще оставя съобщение.