Майкл Коннелли - Горящата стая

— Добре, можеш ли да ми кажеш нещо за украинеца? Проучихте ли го?

— Проучихме всички, Бош. Свършихме си съвестно работата. Но украинецът беше съдружник в групата, която притежаваше три или четири подобни места в града. Просто не се връзваше. Нали се сещаш, кой ще тръгне да краде от собствените си пари? Заради Деня на майката застраховката далеч не покриваше загубите му. А те бяха значителни и вероятността да е съучастник ни се видя абсурдна.

— Ясно.

— Но има още нещо. Той също спеше с момичето.

— С преводачката ли?

— Да, с мексиканката. Тя чукаше и двамата. Помня, че украинецът беше женен и се тревожеше повече за това, отколкото за откраднатите пари. Каза ми, че ще изгуби повече при развода, ако се разчуе.

Бош си отбеляза всичко това и се зачуди дали то не е било част от мотива за обира. Трудно беше да се добереш до тънкостите около някой случай двайсет и една години по-късно, при това без да разполагаш с досие.

— Добре — каза той. — Да се върнем на обира. Във вестника пише, че спрели с колата пред самия вход.

— Да, за да могат да скочат бързо обратно и да офейкат.

— Знам, че са простреляли камерите, но трябва да има видеозаписи преди това да стане.

— Да, имахме видеозапис. Пет или десет секунди, така че успяхме да видим каква е колата, но това е всичко. Така и така се оказа, че е крадена.

— Добре. Но помниш ли откъде са дошли? Бюрото е било на северозападния ъгъл на Бърлингтън и Уилшир. По Уилшир ли са дошли, или по Бърлингтън?

Брейли не отговори веднага. Явно му се налагаше да порови по-сериозно в паметта си.

— Добре, но не гарантирам — каза най-сетне. — По спомени са дошли по Бърлингтън и просто са отбили. Дясната страна на колата била само на метър и двайсет от входа. Единият слязъл от предната седалка и веднага влязъл и елиминирал камерите. Шофьорът също изскочил и го следваше, когато записът прекъсна.

— Значи би трябвало да са дошли от Шеста на Бърлингтън, нали?

— Да.

Бош се замисли. Маршрутът от Бони Брай до банката би могъл да минава от Шеста до Бърлингтън.

— Добре, нататък — каза той. — Помниш ли колко време е продължил обирът? Първо са елиминирали камерите, после е трябвало да напердашат охранителя, било то наистина, или не. Във вестника пише, че след това са накарали служителите да отворят сейф и три каси. Колко време е отнело всичко това?

— Най-дълго било отварянето на сейфа — каза Брейли. — Трябвало да сплашат управителя, защото само той знаел комбинацията. Този път опрели дулото в главата на момичето и му казали да отваря или ще й пръснат мозъка по стените. Той отворил сейфа, но трябвало да направи няколко опита, защото в уплахата си объркал комбинацията.

— А след това дошъл ред на касите. Е, колко време общо?

Отново настъпи мълчание, докато Брейли ровеше в паметта си.

— Бих казал, не повече от шест минути — а това е много време за подобни обири.

— Да. А ти каза, че момичето веднага е задействало алармата.

— Да, добре се беше справила. Веднага щом видяла онези с маските в колата, натиснала копчето. Това се потвърди от видеозаписите. Разпознала ситуацията и била тревога. Без никакви колебания и забавяне. Затова бяхме сигурни, че не е съучастничка.

Бош кимна. Разбираше логиката и заключенията на Брейли.

— А след колко време пристигнали полицаите?

— След доста. Времето за реакция е около осем или девет минути. Всички били заети с големия пожар в Пико-Юнион. Нали помниш Бони… чакай малко. Това е, нали? Това е случаят, по който работиш.

— Ти поглеждал ли си го, Гъс?

— В смисъл, че пожарът е целял да отвлече вниманието от обира ли? Да, двамата с Джими си помислихме, че може да има връзка. Но не пасваше. След като казаха, че е било палеж, погледнахме отново, но се оказа работа на квартална банда. Нещо с наркотици. Ние търсехме двама бели, а те не се вписваха.

— Някой от Престъпни заговори не е ли идвал при вас, за да види вашия случай?

— Не, нямам спомени да е идвал.

Сега беше ред на Бош да се умълчи. Замисли се за двата случая. Палежът и въоръженият грабеж се бяха случили почти едновременно, на три и половина преки разстояние. Отдалечеността във времето понякога му позволяваше да вижда нещата по-ясно. Никакви улики от случая Бони Брай не сочеха пряко, че палежът е свързан с бандата и с наркотици. Това бяха просто слухове, повтаряни като евангелие от медиите и местните жители. Но нещо, което можеше лесно да бъде подминато преди двайсет и една години, можеше да не се подмине днес.