Майкл Коннелли - Горящата стая

Още беше на първия ден от отразяването и четеше материалите от раздел А на „Таймс“. Парчето „Седем стъпки до рая“ му помагаше да набере скорост и след малко половината сандвич беше изчезнал, а той бе продължил със статиите от първия ден в раздел Б. Те се спираха по-подробно върху човешкия елемент в трагедията. Имаше кратки описания на младите жертви и по-голям материал за Естир — Еси — Гонзалес, учителката, която беше загинала, опитвайки се да предпази децата от пушека и пламъците. На една снимка, направена година преди пожара, тя прегръщаше дете от детската градина. Съпътстващият материал като че ли бе контрапункт на статията от първата страница, която критикуваше увеличаването на нелицензираните детски градини в града, като описваше жената като верен възпитател на децата, пожертвала себе си в опит да ги спаси. Бош остана с впечатлението, че авторите на материалите не са сверявали записките си. Единият пишеше за трагичен недостатък в системата, а другият — за герой, появил се от тази система. Може пък това да беше опит на вестника за балансирано отразяване на пожара.

Статията продължаваше на следващата страница, но Бош не намери изрезката. После обърна първата страница от раздел Б и намери продължението там. Побираше се точно в изрезката.

Дочете материала и изпита още по-силна необходимост да разреши случая. Смъртта на децата определено беше ужасна трагедия. Профилът на Ези Гонзалес обаче го върна към ужаса на престъплението.

Обърна изрезката да разгледа отново снимката на жената и препрочете статията. Когато обърна за продължението, забеляза друг материал. Не беше свързан с пожара в Бони Брай, а бе колонка с полицейски новини. Първата привлече вниманието му.

ВЪОРЪЖЕНИ ГРАБИТЕЛИ НАПАДАТ БЮРО ЗА ОСРЕБРЯВАНЕ НА ЧЕКОВЕ

По данни на полицията на Лос Анджелис в петък двама тежковъоръжени и маскирани мъже нахлули в компанията за осребряване на чекове на булевард Уилшир, пребили служителите и избягали с наличните пари.

Дръзкият обир станал в ЕЗБанк, на ъгъла на оживеното кръстовище на Уилшир и Бърлингтън. Детектив Огъстъс Брейли от ЛАПУ каза, че престъпниците пристигнали в 10:30 сутринта с тъмен седан. Двамата стрелци слезли от колата, като оставили вратите отворени, и влезли в компанията.

Според Брейли, който е от отдел „Тежки престъпления“, престъпниците, които носели скиорски маски, стреляли по камерите и ги извадили от строя. Според описанията на очевидците мъжете били въоръжени с автомати AR-15. Престъпниците действали толкова бързо, че изненадали охранителя в лобито. Единият му нанесъл няколко удара с приклада и го проснал на пода. После насочил оръжието към главата му и заплашил да го убие, ако служителите не отключат стоманената врата и не ги пуснат зад бронираното стъкло на тезгяха. След това престъпниците наредили на двама служители да опразнят един сейф и три каси и избягали с колата.

Според Брейли служителите включили беззвучната аларма още при влизането на обирджиите, но обирът станал толкова бързо, че престъпниците изчезнали преди полицията да успее да реагира.

Следователите предполагат, че обирът може би е свързан с други подобни обири в Лос Анджелис от последните месеци. Преди месец и половина двама мъже с подобни оръжия и скиорски маски обраха компания за осребряване на чекове в Парамаунт. Брейли не каза дали се смята, че този обир има връзка с обира в петък.

Охранителят, чиято самоличност полицията не разкри, е получил медицинска помощ на място.

Бош препрочете материала. Изведнъж осъзна, че сигналът за пожара и за обира са били подадени в рамките на петнайсет минути на 1 октомври 1993 г., петък.

— Денят на майката — каза той.

Стана и отиде до лавиците в дневната. На тях бяха подредени предимно неговите плочи, компактдискове и някои от дисковете, събрани от дъщеря му през годините. Имаше обаче и стара карта на Лос Анджелис, издание на „Томас Брадърс“, която сигурно бе навъртяла няколко хиляди километра в колите на Бош. Сега той ползваше по-нова, но при нужда разчиташе и на партньорите си и джипиеса.

Занесе картата на масата и прелисти страниците, докато не намери Пико-Юнион и началото на Уилшир, който стигаше чак до Тихия океан. Отбеляза с молив мястото на пожара, между Седма и Осма улица, както и мястото на обира на ъгъла на Уилшир и Бърлингтън. Както беше предположил, двете места бяха близо едно до друго. Обирът бе станал на две и половина пресечки северно и една пресечка западно от Бони Брай. Разстоянието можеше да се измине с кола за по-малко от две минути.