Майкл Коннелли - Горящата стая

— Нещо друго, Хари? — попита Скинър.

— Да видим какво е станало на следващите избори — отвърна той.

Скинър се залови за работа и зареди данните за изборите от 2008 г. Направи търсене за даренията на Брусард и се загледа в резултата, преди да заговори.

— Пак е подкрепил Зеяс — каза тя. — Максимално.

— А оставил ли си е вратичка? — попита Бош.

— Имаш предвид дали е правил дарения за други кандидати ли?

Бош кимна. Скинър се вгледа в резултатите.

— Дарявал е в много други надпревари. Понякога е давал пари на двама съперничещи си кандидати. Но когато става въпрос за Зеяс, никога не се е застраховал след първата му кандидатура за кмет. Винаги е подкрепял само него.

— Добре — каза Бош. — Сега Зеяс се кандидатира за губернатор. Започнал ли е да приема дарения? Можеш ли да видиш дали Брусард още го подкрепя?

— Това донякъде излиза от правилата, така че ще ни трябва малко повече време…

Извика нов списък с числа и се вгледа в него.

— Да — каза накрая. — Още е основен спонсор. Помогнал е за предварителната кампания на Зеяс за губернатор.

Бош кимна и си записа.

— Нещо друго? — попита Скинър.

— Мисля, че това е достатъчно — каза Бош. — Благодаря.

— Дължиш ми маргарита. Но съм готова да я пропусна, ако ми кажеш какво точно става.

Бош помълча за момент, докато обмисляше как да отговори. Трябваше да й даде нещо, защото ако не го направеше, тя можеше да започне да рови сама и да предизвика абсолютна катастрофа, ако Чарлз Брусард научи нещо.

— Да се разберем така — каза най-сетне той. — Дай ми един ден с тази информация и ще ти се обадя пак. Не искам да започнеш да действаш на своя глава. Може да се окаже опасно.

Скинър сдържа усмивката си.

— Вече наистина ме баламосваш. Трябва да ми кажеш нещо, Хари. Много ти се моля!

— Виж, наистина не мога. Страшно ми помогна и съм ти длъжник, но трябва първо да проверя някои неща. Какво ще правиш утре? Мога… ох, утре имаш рожден ден. Забравих.

— Утре няма да правя нищо. Да не мислиш, че искам хората да научават, че ставам на петдесет? В този бизнес това е покана за уволнение. Не биваше да казвам дори на теб.

Сега Бош сдържа усмивката си. Даде си сметка, че тя го привлича. Беше много делова. Това му харесваше.

— Добре тогава — каза той. — Хайде утре да вечеряме заедно и дори няма да споменаваме рождения ти ден. Мисля, че тогава ще мога да продължа този разговор. Стига да си остане извън протокола.

Тя го погледна подозрително.

— Вечерята, рожденият ден — всичко ли е извън протокола?

— Да, всичко. Но трябва да стане по-рано. Имам дъщеря, която работи до осем и половина. Предлагам да се видим в шест и половина или в седем. Става ли?

Тя изобщо не се поколеба.

— Става.

В събота вечерта Бош отнесе у дома всички папки по случая Бони Брай. Реши, че напредъкът по случая Мерсед изисква цялото му внимание. Стига вече скачания от случай на случай. Щеше да приключи прегледа на разследването на палежа и на сутринта да каже на Люси Сото окончателното си мнение, след което щеше да продължи с Мерсед и да се съсредоточи върху Чарлз Брусард. Вече имаше ясна посока на разследване и случаят Мерсед го изискваше.

Преди да се захване за работа, изпрати дъщеря си на срещата и й каза, че предпочита да се запознае с младежа, с когото има среща в „Гроув“. Тя отговори, че днес нещата не се правели по този начин, и му напомни, че не се виждат само двамата, а се събират няколко души от групата, за да вечерят и после да идат на кино. Това умилостиви донякъде Бош, но той не я пусна, без да го прегърне и да му обещае редовно да му пуска есемеси, освен по време на филма — някаква научнофантастична история с Матю Макконъхи.

След като Мади излезе, Бош почна работа. Направи си сандвич с фъстъчено масло, натрупа папките на Бони Брай на масата в трапезарията и пусна диск на Рон Картър, който не беше слушал от доста време. Албумът беше от 2007 г., казваше се „Скъпи Майлс“ и Бош предполагаше, че е вдъхновен от периода, когато басистът е свирил в бандата на Майлс Дейвис през 60-те. Не го беше избрал заради това. Търсеше ритъм, а живият бас на Картър, водещ квартета, със сигурност щеше да му го осигури. Трябваше да прегледа материалите за Бони Брай тази вечер и после да се заеме на пълни обороти със случая Мерсед. Рон Картър щеше да му помогне с това.

Започна от мястото, където бе спрял. Извади вестникарските изрезки, но този път не му се налагаше да се съобразява с теснотията в самолета и ги разстла на голямата правоъгълна маса с надеждата, че снимките и заглавията ще му подскажат нещо. Идея или може би подробност, която е пропуснал в някоя снимка. Или дума от заглавие, която ще го насочи към незабелязана връзка.