Майкл Коннелли - Инсценировка

Тя погледна през отворената врата към трупа и Бош видя, че се опитва да овладее моментното разтреперване на собственото си тяло. Такава реакция често се проявяваше след стрелба.

— Добре ли си? — попита я Хари.

— Нищо ми няма отвърна Менденхол. — Просто… преди малко убих човек, нали разбираш?

Той кимна.

— И спаси друг. Не го забравяй.

— Няма. Какво ти говореше той? Накрая. Не чувах нищо, докато се приближавах към него. Музиката заглушаваше и неговия глас.

Бош се замисли преди да отговори. Съзнаваше, че му се открива възможност. Менденхол не беше чула нищо. Нямаше свидетели на разговора им с Елис. Каквото и да кажеше сега, щеше да се смята за „пресен спомен“ и съдът щеше да му придаде тежестта на истина, когато го повтореше на свидетелската скамейка. Можеше да гарантира свободата на Дей’Куан Фостър, като заяви, че Елис се е хвалил с извършеното от двамата с Лонг убийство на Александра Паркс, че си е признал всичко.

Тази седмица, през която работеше по делото, беше пресякъл много невидими граници. В ума му изплува образ на мъж с чадър, пазещ равновесие по опънато въже. Този човек беше самият той.

Накрая реши, че не може да пресече тази граница.

— Не каза почти нищо друго, освен че заминавал за Белийз. Искал да ме очисти преди да се чупи.

Менденхол кимна и отбеляза:

— Голяма грешка.

Бош скоро беше наказан за решението си да не излъже, че Елис е признал за извършеното от тях двамата с Лонг убийство на Александра Паркс. През дните след смъртта на ченгето от Нравствения отдел Шерифското управление се влачеше със следствието и обвинението срещу Дей’Куан Фостър в убийството на Паркс не бе свалено. Обвиниха Лонг в редица престъпления, сред които убийството на д-р Джордж Шубърт — по силата на закона за убийство по време на извършване на друго престъпление той щеше да носи отговорността и за действията на своя съучастник. Ала официалната позиция по делото за убийството на Паркс остана непроменена. Шерифското управление отказваше да се съгласи, че обвинението срещу Фостър е резултат от сложна инсценировка, организирана от Елис и Лонг.

За това бяха виновни бюрокрацията, политиката и неспособността на обществените институции смирено да признаят грешките си. Двете правоохранителни ведомства се бавеха и не даваха изявления за процедурата, която наричаха „текущо съвместно разследване на връзката между убийствата на Александра Паркс, Джеймс Алън, Питър и Пол Нгуен и Джордж Шубърт“. В него се включваше и умъртвяването на Дебора Стовал и Джозет Леру, известни в порномрежата с професионалните си псевдоними Ашли Бомбата и Ани Палавницата. И Фостър през цялото време оставаше в лосанджелиския окръжен затвор без право на освобождаване под гаранция.

Правоохранителните органи може и да страдаха от инерция, но адвокатът на Фостър развиваше трескава дейност. След като не свалиха веднага обвинението срещу клиента му в резултат от смъртта на Елис и съдебното преследване срещу Лонг, Мики Холър направи спешни постъпки по член 995 от Наказателния кодекс за промяна на решението, взето по време на предварителното разглеждане, въз основа на многобройни нови доказателства по делото. След една седмица, в четвъртък, когато температурата в центъра гонеше двайсет и седем градуса още в осем сутринта, Мики Холър се изправи пред съдия Джоузеф Саквил в отдел 114 на Съдебната палата.

Едно нещо се различаваше от предишния път, когато Бош беше видял Холър в съда — сега Хари също участваше в делото. Мики щеше да го призове като свой единствен свидетел и да го използва, за да представи записа от разговора и престрелката в кабинета на Шубърт. Освен това щеше да го помоли да опише подробно своето разследване на убийството на Паркс и неговата връзка с убийството на Джеймс Алън.

Фостър нямаше да бъде призован на свидетелската скамейка. Всяка грешна стъпка в неговите показания можеше да се използва срещу него на процеса, ако съдията отхвърлеше искането на Холър да промени решението от предварителното разглеждане. Когато описваше разследването си, Бош щеше да изложи и подробностите за алибито на обвиняемия. Над трийсетгодишният опит на Хари в даване на свидетелски показания предопределяше избора му пред Фостър.

Показанията на Бош бяха грижливо подготвени от Холър през двата дни преди съдебното заседание. Адвокатът се погрижи те изчерпателно да разкрият версията на защитата, че Фостър е бил накиснат, като за целта е използвана негова ДНК, получена от Елис и Лонг чрез Джеймс Алън. Елис и Алън бяха мъртви, а Лонг отказваше да сътрудничи на следователите. Затова цялата тежест падаше върху Бош.