Майкл Коннелли - Инсценировка

Хари кимна.

— Ще възложа пълна криминалистична експертиза — каза тя.

— Ако откриеш нещо, прати копие от рапорта на оня кретен Корнел.

На светлината от уредите на таблото Бош я видя да се усмихва. Известно време пътуваха в тишина. Менденхол зави по Мълхоланд и продължи на изток. Когато заговори, думите и нямаха нищо общо със случая.

— Любопитна съм, Хари. Защо не ми се обади след Модесто?

Въпросът го свари неподготвен.

— Това беше неочаквано — успя да измърмори той, докато се опитваше да формулира отговора си.

— Извинявай, просто размишлявах на глас. Струваше ми се, че между нас има нещо, когато бяхме там. В Модесто. Надявах се да се обадиш.

— Ами, мислех си… нали разбираш, че ти си от Вътрешна сигурност, а аз съм подследствен… Нямаше да е редно да се опитвам да задълбоча нещата. Накрая можеше самата ти да се окажеш подследствена.

Менденхол кимна, но не каза нищо. Бош я погледна, ала не успя да разгадае изражението й.

— Забрави за това, изобщо не трябваше да те питам — рече тя накрая. — Беше крайно непрофесионално. Продължавай с въпросите си.

— Добре — съгласи се Хари. — Е, къде смятат, че е Елис?

— Смятат, че е в Мексико. Сигурно се е бил подготвил. Кола, пари, може би различни лични карти. Живеел е сам и явно изобщо не се е прибирал вкъщи, след като е напуснал медицинския център на Шубърт.

— С една дума, изчезнал е — обобщи Бош.

Следователката кимна.

— Може да е навсякъде.

Елис чакаше в мрака. Единствено бледото сияние на телефонния дисплей хвърляше синкаво отражение върху лицето му. Чакаше да се погрижи за последната подробност преди да изчезне. Неговият последен щрих, последната му декларация на това място, което толкова много го беше променило.

Отвори новините и препрочете репортажа. Съдържаше само отделни факти и не го бяха актуализирали през последните два часа. Елис знаеше, че през нощта няма да има нищо повече. Бяха насрочили пресконференцията за сутринта, когато шерифът и началникът на полицията заедно щяха да направят изявление пред медиите. Замисли се дали да не поостане и да го гледа на живо по местната телевизия, да види как ще се опита да го извърти началникът. Ала инстинктът му за самосъхранение надделя. Трябваше да използва оставащите часове, за да се отдалечи максимално от града. От този грозен град, който изпразва хората и ги покварява до мозъка на костите.

А и можеше да научи всичко от пресата. Историята несъмнено щеше да получи отзвук в цялата страна. Особено след като откриеха Бош. И близначките.

Замисли се за близначките. Те не бяха гледали новините. Не знаеха и не очакваха нищо от него. Дори когато видяха пистолета в ръката му, решиха, че иска да ги защити от някаква външна заплаха. И умряха с това убеждение.

Отвори фотоприложението на телефона си и влезе в архива. Беше направил три снимки на заспалите вечен сън близначки, но сега осъзна, че на тях не става ясно дали са мъртви. Лицата им бяха оформени и изпънати с толкова много пластични операции, че изглеждаха замръзнали и в живота, и в смъртта.

След малко пак отвори новините. Все още нищо ново за събитията в кабинета на Шубърт. Дори нямаше информация за Лонг. До този момент бяха съобщили само, че е жив и е приет в „Сидърс“ „в критично състояние“.

Всъщност не бяха обявили публично името на партньора му. В репортажите се казваше само, че е полицай от Нравствения отдел в ЛАПУ, който не е изпълнявал служебни задължения по време на престрелката. Не се обясняваше какво е правел в медицинския център, където се бяха развили събитията.

Не се споменаваше и за Елис. Нито дума, че го издирват и че изобщо е бил на местопрестъплението. Всичко това щеше да излезе наяве сутринта, когато началникът на полицията се изправеше пред медиите и се опиташе да замаже поредния случай на полицейска корупция.

Зачуди се с колко време разполага преди Лонг да пропее. Не се съмняваше, че това все някога ще се случи. Лонг беше слабият. Поддаваше се на манипулиране. Тъкмо затова го бе избрал Елис. Ала сега щяха да го манипулират други. Следователите. Юристите. Щяха да го изцедят, да го пречупят и после да му покажат светлина в края на тунела. Той щеше да се хване. Светлината нямаше да е истинска, но Лонг нямаше да го знае.

Елис за пореден път обмисли положението си. Дали някога се беше изпускал пред Лонг за плана си за бягство? Всичко се обезсмисляше, ако някой научеше за него. Не, Лонг не знаеше нищо. Елис можеше да е спокоен.