Майкл Коннелли - Инсценировка

— Тях, Лекси Паркс и една мъжка проститутка в Холивуд преди два месеца. Доста работа са свършили.

— Добре, ще стигнем до всичко това, но ми разкажи какво се случи днес в онзи кабинет.

— Ще ти разкажа, обаче можеш да го чуеш и сам.

Тези думи смаяха Сътън. Бош кимна.

— Донеси ми джиесема. Записах целия разговор с Шубърт на телефона си. И той продължаваше да записва, когато се появиха Елис и Лонг.

— Искаш да кажеш, че имаш престрелката на запис, така ли?! — възкликна Сътън.

— Точно така. Обаче не можеш да вземеш записа без съдебно нареждане. Ако искаш да го чуеш сега, ми донеси телефона. Ще ти го пусна. Доведи Корнел и Шмит. Искам и те да го чуят.

В този момент Бош се замисли дали да не поиска да повикат и Холър, но се отказа. Предишния път нещата не бяха минали добре. Хиляди пъти беше влизал в стаи за разпит и нямаше ход, който някой детектив да направи и той да не го предугади. Не му трябваше адвокат.

Сътън се изправи и тръгна към вратата.

— Още нещо, Дик — каза Хари.

Сътън спря с ръка на дръжката на бравата.

— Какво?

— Едно предупреждение за записа. Моят треньорски съвет е да се погрижиш да внимават с него. Няма как да изчезне или да се потули. Не само вие го имате.

— Холър?

— Точно така.

— Значи си си направил труда да му го пратиш преди да се предадеш, така ли?

Бош кимна.

— Аз не съм глупак, Дик. В ЛАПУ няма да им хареса развитието на този случай и резултатът едва ли ще допадне повече на Шерифското управление. Държите човек зад решетките за убийство, извършено от Елис и Лонг. Така че, да, направих си труда да го пратя на адвоката си.

Сътън отвори вратата и излезе.

Наложи се да преместят Бош в заседателната зала, за да прослушат записа от джиесема му, заради навалицата от следователи и началници, които трябваше да чуят четирийсет и две минутния аудиоразказ за случилото се в кабинета на д-р Шубърт. Естествено, присъстваха Сътън, Шмит и Корнел, както и двама детективи от звеното на ЛАПУ за разследване на полицейска стрелба и една следователка от отдел „Вътрешна сигурност“.

Следователката от ВС се оказа Нанси Менденхол. Бош я познаваше от времето, когато още работеше в Управлението, и я смяташе за добра и честна жена. Присъствието й в групата около овалната маса му се стори добър признак. Знаеше, че тя ще слуша внимателно и ще постъпи по съвест — стига да й позволяха. В залата се намираше и капитан Рон Елингтън, началник на Бюрото за професионални стандарти в ЛАПУ, в което влизаше и отдел „Вътрешна сигурност“. Той щеше да напише доклада за „подвизите“ на Елис и Лонг, който щеше да бъде пратен на началника на полицията и Полицейската комисия.

Въпреки че местопрестъплението се намираше в юрисдикцията на Шерифското управление, разследването щеше да се води съвместно от двете ведомства заради участието на Елис и Лонг. Сътън направи това разяснение, след като всички се настаниха около масата. Той съобщи също, че имало запис на престрелката и искал присъстващите първи да го чуят. Накрая покани Бош да коментира записа, когато се налага.

Включиха джиесема на високоговорител и стартираха файла. От време на време Хари го спираше и описваше случващото се или подчертаваше, че отговорите на Шубърт се потвърждават от резултатите от разследването на убийството на Александра Паркс и другите престъпления. Единствено Менденхол си водеше бележки. Останалите само слушаха и понякога прекъсваха Хари, ако не искаха да им тълкува значението на разговора, проведен в кабинета на пластичния хирург.

Някъде по средата на записа на дисплея се изписа името на Мики Холър, който звънеше на Бош.

— Това е моят адвокат — поясни Хари. — Да отговоря ли?

— Давай — кимна Сътън. — Бъди кратък.

Бош се изправи и излезе с телефона си в коридора, за да не разговаря пред групата.

— Прослушах записа. Слава богу, че си добре, братко — каза Холър.

— Да, малко оставаше. Тъкмо съм им го пуснал в зала, пълна с ченгета и от Шерифството, и от ЛАПУ.

Последва пауза, докато адвокатът обмисляше тази информация.

— Не съм сигурен, че това е правилен ход — каза накрая.

— Това е единственият възможен ход — увери го Хари. — И е единственият начин тази вечер да си тръгна оттука. Пък и вътре има поне двама души, на които имам доверие. По един от двете служби.

— Е, записът несъмнено отговаря на всички въпроси. Искам колкото може по-скоро да направя постъпки по девет-девет-пет. Веднага след това ще пуснат ДК. Ти успя бе, човек! Оказах се абсолютно прав за тебе, мама му стара!