Майкл Коннелли - Инсценировка

Телефонът иззвъня и един от бутоните запримигва. Хари вдигна слушалката и натисна бутона.

— Хари Бош.

— Тук е помощник-шериф Мейуд. С кого разговарям?

— Току-що ви казах. Хари Бош.

— Намираме се пред Центъра за творческа козметика. Какво е положението вътре?

— Имаме един убит и един ранен. Аз се обадих на спешния телефон. Единият от въоръжените мъже избяга. Заловихте ли го?

Мейуд не му отговори.

— Добре, господине, слушайте ме внимателно. Искам с ранения да излезете от сградата с ръце на тила и със сплетени пръсти. Ако имате оръжие, оставете го вътре.

— Раненият надали скоро ще може да ходи.

— Въоръжен ли е?

— Вече не.

— Добре тогава, господине, излезте сам с ръце на тила. Оставете вътре всички оръжия.

— Дадено.

— Ако видим оръжие, ще го смятаме за заплашително поведение. Наясно ли сме, господине?

— Напълно. Слизам с асансьора.

— Ще ви чакаме.

Бош затвори и се изправи. Огледа се къде да остави глока си и видя пистолета на Лонг на пода отдясно на бюрото. Отиде при него и го вдигна, като внимаваше да не докосва спусъка, за да не изтрие пръстовите отпечатъци. После остави двете оръжия върху стъклена витрина с колекция от антикварни хирургически инструменти.

Преди да напусне кабинета потърси джиесема си, който се беше плъзнал на пода при преобръщането на бюрото. Откри го и го вдигна. Още записваше. Хари го изключи, кръсти файла „Шубърт“ и го прати с есемес на Мики Холър. След това прибра телефона в джоба си.

Тръгна към изхода, но се сети за още нещо. Нямаше представа колко дълго ще го разпитват в Шерифското управление. Нямаше представа и дали новината за престрелката ще стигне до планината, но за всеки случай позвъни на дъщеря си. Знаеше, че сигналът е слаб, ала остави съобщение на гласовата и поща.

— Мади, аз съм. Просто исках да знаеш, че съм добре. Каквото и да чуеш, добре съм. Ако ме търсиш и не можеш да се свържеш с мене, обади се на чичо си Мики. Той ще ти обясни всичко.

Отпусна джиесема и понечи да го изключи, но му хрумна нещо и отново го вдигна до ухото си.

— Обичам те, Мадс, и скоро ще се видим.

После затвори.

На излизане от кабинета трябваше да прескочи Лонг. Ченгето не помръдваше. Дишаше плитко и лицето му беше съвсем бледо и потно. На пода до него се образуваше локва кръв.

— Повикай ми линейка — успя с дрезгав шепот да каже Лонг. — Умирам.

— Ще им предам — обеща Хари. — Искаш ли да ми кажеш нещо друго преди да изляза? Може би нещо за Елис? Например къде ще избяга?

— Да, ще ти кажа нещо. Майната ти!

— Много остроумно.

Бош излезе в коридора и тръгна към асансьора. Едва направил две крачки обаче, осъзна, че има вероятност Елис още да е в сградата. Можеше да не е успял да избяга, да е видял пристигащите ченгета от Шерифството и да се е скрил.

Бързо се върна в кабинета, взе глока си и отново тръгна към асансьора, като се движеше леко приклекнал и насочил пистолета напред.

Стигна до асансьора, без да види и следа от Елис. Натисна бутона и вратата веднага се отвори. Бош влезе в стоманената кабина, натисна бутона за долния етаж и вратата се затвори. Докато пътуваше надолу, Хари бързо извади пълнителя, изкара патрона от патронника, зареди го в пълнителя и остави оръжието и пълнителя на пода в задния ъгъл на кабината. Накрая се обърна към вратата, вдигна ръце и сплете пръсти на тила си.

Когато след секунди вратата се отвори, Бош видя патрулка на Шерифството, спряна странично на входа за асансьора. Двама помощник-шерифи се прикриваха отзад, насочили пистолетите си към него. Единият държеше оръжието си с две ръце върху предния капак, а другият върху багажника.

— Излезте от асансьора — извика първият. — Дръжте ръцете си на тила.

Хари се подчини.

— Пистолетът ми е на пода на асансьора — каза високо. — Не е зареден.

В мига, в който излезе от кабината, видя, че двамата вдигат оръжията си, и в последния момент осъзна, че ще бъде повален. От двете страни на асансьора изскочиха ченгета, сграбчиха го и го събориха по очи на плочките, извиха ръцете му отзад и го закопчаха с белезници.

Болка прониза долната му челюст. Беше успял да завърти главата си настрани, но въпреки това лявата страна на лицето и брадичката му бяха поели цялата сила на сблъсъка.

Усети ръце, които грубо пребъркаха джобовете му и извадиха джиесема, портфейла и ключовете му. После пред очите му се появиха две лъснати полицейски кубинки. Помощник-шерифът клекна и Бош видя долната половина на лицето му. На ръкавите му имаше сержантски нашивки. Мъжът разгледа картата му на пенсиониран детектив и след това насочи вниманието си към него.