Майкл Коннелли - Инсценировка

— Разкажи ми за Александра Паркс.

Елис се подсмихна. Знаеше какво цели Бош.

— Май не ми се ще да ти разказвам нищо. Ще трябва да отнесеш любопитството си на оня свят.

Прицели се по-високо, в случай че Хари носи бронирана жилетка. Нямаше как да не улучи толкова отблизо.

Бош отново погледна над рамото на своя убиец към дневната, където беше оставил пистолета си. Фатална грешка.

В този момент зърна вътре движение. Менденхол се приближаваше към отворената врата на верандата. Застанал между стереоуредбата и шума от магистралата, Елис не я чуваше. Тя се приближаваше към него, стиснала с две ръце оръжието си.

Хари отново насочи вниманието си към ченгето.

— Тогава ще те питам нещо друго. Вие с Лонг сте ме наблюдавали. Знаеш за дъщеря ми. Какво щеше да се случи, ако тази вечер тя беше тук?

От сенките на лицето на убиеца му изплува усмивка.

— Щеше да се случи това, че тя щеше да е мъртва преди ти да пристигнеш — заяви Елис. — Щях да те оставя да я намериш.

Бош не извърна погледа си от неговия. Спомни си снимките на убитата Александра Паркс. Жестокостта, с която беше извършено престъплението. Прииска му се да се хвърли върху Елис, да го сграбчи за гърлото. Само че онзи го очакваше.

Вместо това Хари остана неподвижен. Виждаше, че Менденхол е на вратата, и знаеше, че в мига, в който тя стъпи на дюшемето, Елис ще я усети. Бош леко промени позата си, за да заглуши стъпките й, и подкани убиеца:

— Защо просто не го направиш?

Менденхол направи последните две крачки зад Елис и изведнъж се разнесе оглушителен изстрел, който сякаш отекна право през гърдите на Бош.

Ченгето се строполи на верандата, без да натисне спусъка. Облак от фини пръски кръв облъхна лицето на Хари.

За миг двамата с Менденхол останаха един срещу друг. После следователката приклекна до Елис и бързо закопча китките му отзад в съответствие с правилника и установената процедура, макар да беше ясно, че той вече не представлява опасност за никого. След това извади джиесема си и натисна бутон за бързо набиране. Докато чакаше да й отговорят, вдигна поглед към Бош, който не бе помръднал и сантиметър.

— Добре ли си? Беше ме страх куршумът да не мине през него и да не те улучи.

Хари се наведе напред и опря длани на коленете си.

— Добре съм. Малко оставаше. Вече виждах края, ако разбираш какво искам да кажа.

— Струва ми се, че разбирам — каза детективката от Вътрешна сигурност.

— Какво ще наредиш да правя?

— Ъъъ, влез вътре и седни някъде. Да не цапаме повече верандата.

В този момент отсреща вдигнаха и тя се представи и даде адреса на къщата. Гласът и звучеше спокойно, все едно поръчваше пица. Поиска да пратят линейка и детектив, който да контролира работата на местопрестъплението. Накрая подчерта, че опасността е приключила, и затвори. Бош знаеше, че е разговаряла с комуникационния център и не е съобщила много детайли, за да не привлече медиите. Всички новинари в града подслушваха полицейските честоти.

След това Менденхол позвъни на шефа си, Елингтън, и го осведоми по-подробно за случилото се. Когато свърши разговора, влезе в къщата. Бош седеше на дивана в дневната.

— Спрял си музиката — отбеляза следователката.

— Да, реших, че така трябва.

— Какво беше това?

— Уинтън Марсалис. „Величието на блуса“.

— Това ме прикри, нали знаеш. Елис не чу, че се приближавам.

— Ако някога видя Уинтън Марсалис, ще му благодаря. С тоя стават два пъти, нали знаеш.

— Какви два пъти?

— За втори път ми спасяваш живота.

Тя сви рамене.

— Да закриляме и служим 11 11 Девизът на Лосанджелиското полицейско управление — Б. пр. излишно е да го обяснявам точно на теб.

— Не е само това. Какво те накара да се върнеш?

— Твоят съвет за оранжево-кафявото „Камаро“. Зад завоя е паркирана точно такава кола. Подминах я по пътя надолу и си казах: „Той е, причаква Бош“. Затова се върнах.

— А вратата? Почти съм сигурен, че я заключих.

— Аз съм от Вътрешна сигурност, забрави ли? Инсталирала съм адски много бръмбари. И разбирам от шперцове.

— Страхотна работа, Менденхол. Но нали знаеш, че ще си платиш за това — в Управлението, искам да кажа. Нищо, че той беше корумпиран. Ти уби полицай.

— Нямах избор — заяви тя. — Имах всички основания да стрелям и нямам притеснения.

— Така е. И въпреки това ще има последици.

Бош знаеше, че според правилника на Управлението употребата на смъртоносна сила е оправдана, ако цели да предотврати смърт или нанасяне на тежка телесна повреда на полицай или цивилен. Менденхол не беше длъжна да се представи или да даде на Елис възможност да хвърли оръжието. Приближаването й зад него и изстрелът й в главата му съответстваше на правилника. Вътрешната комисия бързо щеше да я оневини, а след това и Окръжна прокуратура. Но Менденхол навярно нямаше да има такъв късмет с мнението на колегите си, с интригите и клюките, които щяха да я преследват в Управлението.