Александра Маринина - Последно разсъмване

За няколко минути Панкрашин се дръпна и поприказва с един банкер, а когато отново потърси с поглед Евгения, тя стоеше насред огромната зала и оживено разговаряше с известния певец Виктор Волко, който вече бе излизал на подиума през първата и през втората част на тържеството, но след паузата, както беше обявено, щеше да пее отново. Панкрашин с облекчение си помисли, че Женя, слава богу, си е намерила събеседник и не скучае.

Колко е приятен този Виктор Волко! Пък разправят, че известните хора страдали от звездомания! Нищо подобно, певецът Волко не показва признаци на звездна болест и усмивката му е толкова обаятелна, и гласът му е приятен не само от сцената, но и при разговор.

Евгения Панкрашина погледна към мястото, където съпругът й стоеше в компанията на юбиляря и няколко други мъже. Няма да ходи там, мястото й не е сред тези хора, и после, след като мероприятието свърши, ще може да разкаже на Игор какъв симпатяга е този Волко. Не се познаваха, просто тя мина покрай певеца, който замислено стоеше с чаша вино в ръка, и му се усмихна. Не можеше да не му се усмихне, защото романсите, които той изпълни само преди половин час, я просълзиха, така че усмивката й изразяваше само частица от нейната благодарност и възхищение от неговия талант. С какво друго и как би могла тя да изрази чувствата си пред известния, но непознат човек? Нали не можеше да го заговори. Някак глупаво би било, той не я познава, току-виж си помислил, че тя е от онези фенки, дето ти се лепват и после не можеш да се откачиш от тях. Но певецът Волко отвърна на усмивката й с такъв топъл поглед, че Евгения неволно забави крачка, когато минаваше покрай него, а Виктор изведнъж я заговори, тя отвърна и така побъбриха няколко минути. Представете си само! Такава звезда, самият Виктор Волко — и тя, никому неизвестна домакиня, при това облечена не стилно и модерно като останалите присъстващи тук дами. Настроението й веднага се подобри и скучният прием вече не й изглеждаше толкова досаден.

— Женя! — чу някъде иззад гърба си.

Евгения се извърна и за свое облекчение видя група издокарани жени, едната от които беше съпругата на Жора Анишченко, заместника на Игор Панкрашин, а другите две — съпругите на неговите постоянни партньори по тенис. Евгения отиде при тях, като се зарадва, че се намери с кого да си поприказва. На тези приеми винаги умираше от скука, нямаше никаква работа тук и всичките тези хора не бяха от нейния кръг, така че нямаше и за какво да си говори с тях, пък се и стесняваше, знанията й бяха ограничени, почти не четеше книги — та кога да чете покрай работата, семейството и четирите деца, а сега и трите внучета? Нейните приятелки бяха простовати като нея, с тях можеше да си побъбри и за домакинството, и за децата, и да си поклюкарстват за мъжете си, и да обсъдят известни актьори, а за какво да си приказва с тези издокарани мадами тук? Но пък на тези мероприятия човек може съвсем да откачи, ако цяла вечер мълчи като пукал. А сега — поне ще постои в компания, ще размени по някоя усмивка, че вече започна да привлича вниманието: обикаля самотна, с никого не разговаря. Според Евгения черната тясна рокля е тоалет, уместен при всякакви обстоятелства, или както тя обичаше да казва, „става и за поликлиниката, и за погребение“, но хората тук не споделяха подобно мнение. На всичкото отгоре и това идиотско колие, което Игор я накара да сложи. Не е свикнала тя с накити, дразнят я, пречат й, изобщо — глупава работа. Пък и колието е тежко, бие на очи, всички го забелязват. Нима човек става по-добър или по-лош, по-умен или по-глупав от наличието или липсата на нещо лъскаво по него?

— Гледам, нашият Панкрашин е отвързал кесията и най-сетне си се сдобила с колие — с нескрит сарказъм пропя жената на Жора Анишченко. — Той ли го избра?

Евгения не гореше от желание да отговори. Не беше съвсем наясно дали може да каже на тези дамички, че колието не е купено, а взето под наем… Не, не бива. Не бива изобщо да повдига тази тема и да говори за бижуто. Евгения Панкрашина не се смяташе за интелигентна, гледаше на себе си повече от критично и много се страхуваше да не би с непредпазливи изказвания или необмислени думи да навреди на мъжа си. По-добре да премълчи.

Още повече че и без това не можеше да каже истината. Никой не знаеше истината. Чистата истина. И Игор не я знае.

Надяваше се и че няма да я научи. Иначе край с нея, с Евгения Панкрашина.

И зарадвана от хитрата си идея, бързо и възбудено заговори за Виктор Волко. Уловката успя: дамите повече не се върнаха към въпроса кой е избрал бижуто.