Александра Маринина - Последно разсъмване

Гимназия „Ушински“ наистина се намираше „през парка“. С колата Антон стигна много бързо. Часовете вече бяха свършили, но по броя на тичащите или спокойно крачещи по коридорите младежи личеше, че все още се провеждат някакви допълнителни занятия, факултативи, занимания на секции. Покрай Антон с крясъци префуча група момчета по анцузи и от техните разгорещени потни тела му лъхна на здраве и млада сила.

Учителската стая се намираше на втория етаж. Класната ръководителка на Нина Панкрашина не беше там, но Антон получи съвет да я потърси в лингафонния кабинет, където тя — учителка по английски — водела факултативни занятия. Така и се оказа. Петима ученици седяха със слушалки на ушите и слушаха нещо, а симпатична, не твърде млада дама полугласно разговаряше с шести — клепоухо хлапе на дванайсет-тринайсет години с бръсната глава. При това не разговаряха на руски. Щом видя Антон, дамата стана и дойде при него.

— Мен ли търсите?

Тя, разбира се, знаеше, че майката на Нина Панкрашина е загинала предния ден и лично разрешила на Нина през идната седмица да не идва на училище.

След като изслуша Сташис, тя кимна:

— Сега ще възложа на децата някаква задача и ще изляза с вас в коридора, там ще можем да поговорим.

Педагожката окачестви Нина Панкрашина с най-възторжени изрази: момичето учело прилежно и имало примерно поведение, добри оценки по всички предмети, педагогическият състав никога не бил имал някакви проблеми с нея.

— Но това е в училище — каза Антон, който много добре знаеше колко различно може да бъде поведението на младеж или девойка вкъщи, в училището, на улицата. — А в живота? Каква е Нина? Добра, лоша? Контактна или затворена?

Учителката се позасмя.

— Разбирам за какво говорите. И аз дълги години съм наблюдавала разни метаморфози. В училището — същински ангел, а излезе ли навън — да се хванеш за главата. Стигат чак до престъпления. Но Нина Панкрашина не е такъв случай. Познавам родителите й много отдавна — при нас преди години учи по-големият й брат, и най-големият син на Панкрашини завърши нашето училище, те живеят открай време в нашия район. Знаете ли, рядко се срещат такива родители: ами че когато първото им момче учеше тук, те бяха съвсем млади и жилището им беше миниатюрно, ведомствено. А после Игор Николаевич се захвана с бизнес, и то много успешно, тогава възникна въпросът за купуването на ново жилище, но те не пожелаха да сменят района, така че второто им дете, дъщерята, също да учи тук. А после за трети път смениха апартамента си с по-просторен, но пак тук, заради училището… Евгения Василиевна беше постоянен член на родителския комитет, искаше да знае всичко за своите деца, за да не пропусне нещо, много се страхуваше да не се свържат с лоша компания и да занемарят ученето. А Игор Николаевич, откак забогатя и си стъпи на краката, постоянно ни спонсорира: ремонти, масови мероприятия, абитуриентски тържества, поощрителни стипендии или ценни подаръци за най-добрите ученици, излети и екскурзии — нищо такова нямаше да имаме, ако не беше неговата помощ. С всичко това искам да кажа, че родителите много сериозно се грижат за Нина, контролират я, затова мога да заявя със сигурност, че тя не е свързана с лоша компания. Прибрано и скромно момиче, сериозно ориентирано към ученето и получаването на добро образование. Идва и на курс при мен.

— На курс ли?

— Да, имам диплома за два езика — английски и испански, а в нашата гимназия се преподава английски и още един задължителен, а трети — факултативно. Разбира се, всички вземат английски, а за другите сами решават: или немски като задължителен и френски факултативно, или обратното. Така че тук аз мога да преподавам само английски, а в курс — испански. Та Ниночка идва именно в курса по испански.

— Често ли се провежда той?

— Три пъти седмично по два часа.

Сега Антон реши да пристъпи към главния въпрос, заради който всъщност беше дошъл в гимназията.

— Нина е много красиво момиче, много модерно — започна предпазливо. — Знам, че Евгения Василиевна не е поощрявала разкоша в облеклото, обличала се е много простичко и скромно. Вероятно така е обличала и Нина. Не е ли възможно поради това у момичето да са се зародили някакви… — той се постара внимателно да подбере думите си — неправилни мисли? Може да е завиждала на другите момичета, които са били облечени по-модерно и скъпо? Е, нали разбирате…

Учителката се разсмя.

— Ама моля ви се! Евгения Василиевна си беше Евгения Василиевна, а Нина е нещо съвсем различно.