Александра Маринина - Последно разсъмване

Оказало се, че съществува практика да се създават игрови сайтове за тесен кръг потребители…

— А сега чуйте, специално за вас донесох записа, та да не си хабя езика — заяви Зарубин и извади от джоба си диктофон.

„— Съобщих за новото познанство на другите играчи, участници в нашия сайт. Те много се зарадваха, защото нашият автор, тоест човекът, който пишеше игри за нас, май се беше изчерпал, идеите му вече губеха блясъка и оригиналността си, беше започнал да се повтаря, така че играта не беше интересна и завършваше много по-бързо. При това положение притокът на свежа енергия щеше да ни дойде добре.

— Колко автори пишат игри за вас?

— Един.

— Само един?

— Че за какво са ни повече? Ние всички сме хора делови, трябва да печелим пари, можем да изиграваме не повече от една игра на месец, а и невинаги успяваме да я изиграем. Така че един автор ни е напълно достатъчен.

— Значи сами сте създали сайт за себе си? И играете на него?

— Ами да. Сайтът бе създаден специално за нас и по наша инициатива: ние сме 16 души, всички обичаме ролевите игри и сме готови да плащаме за увлечението си. Поръчахме разработка на сайт, платихме я, на него можем да играем само ние, сайтът е абсолютно затворен.

— А кой води играта? Авторът ли?

— Не, той си има постоянна работа, не може да води нашите игри, за целта сме наели специален човек.

— Гледай ти, аз пък съм чувал, че да водиш чужда игра не е много приятно и винаги е по-добре да я води самият автор.

— Така е, но авторът не може да хаби за нас толкова време, нали ви обяснявам, че той си има своя работа, а писането на игри по наши поръчки е нещо допълнително, за припечелване на пари. Но ние изискваме авторът да не запазва нищо за себе си и да пише всичко много подробно, тогава човекът, който води играта, е напълно в течение и може да действа в качеството на гейм майстор. Вярно, за автора това е допълнителен труд, но ние му плащаме добре.

— Вашият автор знаеше ли, че смятате да използвате услугите на Колосенцев?

— Е, това не знам. Лично аз не съм му казвал.

— А другите членове на вашата компания казвали ли са му?

— Не знам, тях питайте…“

Зарубин изключи диктофона и тържествуващо погледна Роман.

— Слушай, ти интуиция ли имаш, или просто тъп инат? Как само ме притисна, а! Влачеше се, влачеше, мрънкаше ми на главата, замалко да те пречукам, честна дума! А излезе, че си уцелил десетката!

— Защо десетката? — не разбра Дзюба. — Или не сте ни казали всичко?

— Не съм пълен идиот, та веднага да ти изпея всичко — ухили се Сергей Кузмич. — Обичам човекът да се поизмъчи, да пострада. С една дума: знаете ли как се казва онзи единствен автор на ролеви игри, когото за една бройка са щели да заменят с Колосенцев?

— Как? — хорово попитаха Антон и Роман.

— Казва се Денис Фролов.

— Денис Владимирович? — за всеки случай попита Дзюба, който все още не вярваше, че чудото, на което вече бе престанал да се надява, все пак бе станало.

— Владимирович, Владимирович — потвърди Зарубин. — И свидетелят ни даде пълния списък на хората, които играят на сайта. Така че утре от ранни зори моите момчета се завтичат да ги разпитват. Ако искаш, Рижав, можеш да се присъединиш. Разрешавам. Използвай, че сега съм добър.

— Той не иска — засмя се Антон, — той мечтае за това, но аз не го пускам. Имаме на главите си два трупа, бижутерът и Панкрашина, така че ти се оправяй с твоите момчета. Не прави помен с чужда пита, кажи благодаря, че Рома ти подаде идеята. Но ако понапреднем с нашите трупове, добре, ще прикрия Ромка от следователката и ще го пусна да пооре на твоята нива. Между другото, ти как реши въпроса със следователя? Защото той все дърпа към гастарбайтерите. Само чака онези двама да стигнат до домовете си и ще започне да ги тормози.

— Следователят ли — тросна се Зарубин, — нищо не съм му разказал… Да не съм луд? Да си ги изчака — и добре, ще видим. Ами ти какво така се оклюма, Рижав? Аз ти поднесох такава прекрасна новина, а ти се гневиш нещо.

— Не се гневя — започна да се оправдава Роман. — Просто си припомням тоя Фролов… Момче като момче. Нищо особено… Вярно, не разбрахме защо ни излъга, че смята да пише криминалета, след като всъщност е разработвал ролеви игри.

— Ами точно затова ни е излъгал — каза Антон. — И ако е знаел, че са предложили на Гена да пише игри, може да е гледал на него като на потенциален конкурент. Нали току-що чу с ушите си какво е казал свидетелят: нужен им е само един автор, значи или Фролов, или Колосенцев. Друг е въпросът, че още не сме научили дали Фролов е знаел, че вече си има конкурент, или не е знаел.