Александра Маринина - Последно разсъмване

Дзюба твърде смътно си представяше какво представляват ролевите игри, защото никога не се бе интересувал от тях, но знаеше, че те съществуват в изобилие на много различни сайтове.

— Тоест излиза, че човекът, който е написал това, е създавал ролеви игри? — уточни той.

— Не бих го твърдяла със сигурност — засмя се младата жена. — Играя от дълги години и мога да ви кажа, че тези малки текстове са дилетантски, накъсани и изобщо — слаби. Истинските игри не се пишат така. Но че това е именно опит да се напише игра, съм сигурна, можете да не се съмнявате. И още нещо: това не е обикновена игра.

— А каква е?

— Най-вероятно е поръчкова.

— А по-просто казано? — помоли Роман. — Разбирате ли, изобщо не съм наясно с тези неща.

— Поръчковата игра е игра за тесен кръг любители с определени вкусове и изисквания — обясни тя. — Събират се хора, които искат да играят, поръчват на автора сценарий. Специално за тях, разбирате ли?

— Смътно — призна Дзюба. — И какво, значи — те поръчват игра и плащат за нея?

— Различно става. Понякога членовете на такъв клуб пишат игри поред, сами, а понякога ги поръчват на някое трето лице. И му плащат, естествено. Между другото, една хубава, сериозна игра струва доста скъпо.

— Хубава и сериозна — какво значи това?

— Ами такава, която може да се играе дълго. Не ден-два, а поне две седмици. Но за нея трябва да се измислят такава завръзка и такива обстоятелства, че всеки дълго да си блъска главата, а това не е лесно. Така че, нали разбирате, струва доста пари.

Това било, значи! Излизаше, че Гена Колосенцев е припечелвал от писане на игри. Или само се е канел да го прави, ако се вярва на тази жена, че текстът е несръчен.

Трябваше спешно да намери Антон и Зарубин. Всъщност Антон нямаше никакво отношение към убийството на Колосенцев, но в негово присъствие Роман някак по-лесно общуваше със Зарубин.

Антон и Сергей Кузмич се намирали на оглед във връзка с поредно убийство, което веднага било предадено в Московското управление.

— Скоро свършваме тук — тихо каза Антон по телефона. — Още най-много час — час и половина. Ако искаш, ела, докато сме на огледа с Кузмич.

И му продиктува адреса.

Роман отиде и още цял час чака оперативно-следствената група да завърши работата си на мястото на убийството. Въпреки очакванията на Роман Зарубин не се ядоса, когато го видя, напротив, намигна му и подхвърли в движение:

— Някакви успехи? Прекрасно! После ще докладваш.

След като изслушаха заплетения разказ на Дзюба, Антон и Зарубин се спогледаха.

— Любопитно — проточи Сергей Кузмич. — Изглежда, почерпката ще е от мен за теб, а не обратното. И какво предлагаш да направим?

— Трябва да потърсим възложителя — твърдо отговори Роман. — Нали някой му е поръчал тази игра.

— Не е сигурно — не се съгласи подполковникът. — Твоят Колосенцев може и сам да се е пробвал, без да му е поръчана.

— Не, Кузмич — намеси се Антон, — Гена при всяко положение е знаел кой ще бъде купувачът, ако играта стане сполучлива. Нали не я е съчинявал за собствено удоволствие.

— Може да се е пробвал, да е тренирал? — предположи Зарубин. — Да е опитвал да се научи, затова да е правел пробни бележки?

— Да се научи ли? — скептично отвърна Антон. — А, не! Ако ставаше дума за Рома, бих повярвал, нашият Роман обича да се учи, той вечно търси нови знания. А у Гена не съм забелязвал чисто любопитство. Когато правеше нещо, той винаги ясно виждаше целта и разбираше перспективата. Прав ли съм, Рома?

— Прав си — потвърди Дзюба. — Излиза, че е имало хора, които са обещали да купят от него игра и да му платят добре. Трябва да намерим тези хора.

— Ама за какво са ни? — явно отново взе да се ядосва Сергей Кузмич. — Какъв е смисълът да ги търсим? Нима смяташ, че те може да са убили Гена? За какво им е това? Какъв мотив може да са имали? Ти разследва, изясни какво представляват текстовете, браво за това. Но тези текстове нямат отношение към убийството.

Дзюба наведе глава и цялата му яка фигура изрази само непоклатимо упорство.

— Не знам какъв може да е бил мотивът. Те може и да не са имали мотив, но може да знаят нещо, което да ни помогне.

Не, все пак Роман Дзюба не разбира от хора! Нищо не разбира. Преди малко му се стори, че Сергей Кузмич отново ще го прати по дяволите, както вече много пъти се е случвало… Обаче не.

— При всяко положение няма къде другаде да търсим, вече всичко проверихме — неочаквано се съгласи той. — Може пък дъртият ми мозък да е закърнял, а? Може нещо да бъркам? Убеди ме, Рижав, още утре ще пратя момчетата да потърсят тези възложители. Между другото, къде да ги търсят? Имаш ли идеи?