Александра Маринина - Последно разсъмване

— Защо пък веднага мислехте за моргата? — учуди се Антон. — И защо непременно катастрофа?

— Леонид шофираше много лошо — обясни Горбатовская, — макар че имаше дълъг стаж зад волана, кой знае защо, не смяташе за необходимо да спазва правилата и аз постоянно се страхувах, че ще катастрофира.

— Но защо търпяхте всичко това? Защото много го обичахте?

— Ами как да ви кажа… Това е най-трудният за мен въпрос, нямам точен отговор. Сигурно през последните години вече не съм го обичала както преди. Отначало, разбира се, бях лудо влюбена, Леонид ми изглеждаше като божество — умен, талантлив, обаятелен, различен от всички, необикновен. Знаех, че е от бедно семейство, че родителите му не са имали никакво образование и връзки, че всичко, което той е постигнал, го е постигнал само благодарение на таланта и трудолюбието си. Това будеше у мен огромно уважение и възхищение. А после страстното влюбване се превърна в привързаност, в навик и аз, честно казано, исках тази връзка да приключи и да се освободя от нея. Но не ми достигаха собствените сили да прекратя всичко, все пак толкова години не се изхвърлят на бунището. Леонид бе пуснал корени в мен, трудно беше да ги изтръгна. И всеки път, когато не можех да го намеря, в душата ми се заселваше греховната и страшна мисъл, че би било по-добре да се случи най-лошото и всичко да се разреши от само себе си. После се засрамвах от тази мисъл, упреквах се, а после всичко се повтаряше. Знаех, че от време на време има връзки с други жени, а тъй като Леонид отдавна е в развод, всеки път смътно се надявах тази поредна връзка да се окаже наистина сериозна и работата да завърши със сватба, след което от мен няма да се изискват никакви решителни действия, а всичко ще се уреди от само себе си. Връзките обаче приключваха също тъй стремително, както и започваха, а аз оставах с него.

— Тоест Леонид Константинович се връщаше при вас?

— Не, не — усмихна се Карина, — той никога и не си е отивал от мен. Явно съм му била нужна, не знам защо. Вероятно съм удовлетворявала някаква негова душевна потребност. Веднъж-дваж съм предприемала опити да се обясним и разделим, но той ме гледаше с очи на пребито куче и казваше, че съм му нужна и без мен ще е загубен. И аз се подвеждах по тези думи, както се подвеждат деветдесет и пет процента от жените. Нали разбирате, ние, жените, сме същества зависими, необходимо ни е да се чувстваме нужни на някого, така че с тези думи е много лесно да ни покорят и манипулират.

— При мъжете това действа ли?

— Мъжете са устроени другояче, за тях не е от значение, че са нужни на жената, за тях е важно да се чувстват нужни на обществото — чрез работата си, чрез професията, на своите колеги и началници. Ако жена каже на един мъж, че й е нужен, това никога няма да го удържи, ако той поиска да я напусне. Виж, ако го каже началникът му, той няма да се премести на друга работа, дори тя да е по-интересна и по-високоплатена. Друг е въпросът, че жените генетично са тренирани да устояват на чувството на самота и ненужност, от това нас ни боли, но не умираме и дори не се разболяваме. Докато мъжете преживяват своята социална ненужност болезнено, прекършват се, пропиват се.

Разговорът кривна в някаква неочаквана посока и на Антон му стана ужасно интересно всичко, което говореше тази жена. И наистина, така си беше… Но той нито веднъж не се бе замислял защо всъщност става така.

— А защо жените са по-тренирани от мъжете? — любопитно попита той.

— Ами защото в полово зряла възраст юношите и мъжете винаги са по-малко от жените, това е статистика. В продължение на векове мъжете са загивали на лов и на война, в сбивания. И ние сме свикнали значителна част от нас да остава без мъж и семейство. При мъжете проблемът за самотата не стои толкова остро, честно казано, изобщо не стои в смисъл на възможности за избор, ако един мъж е самотен, това е само защото той сам е поискал това поради особеностите на характера и манталитета си. И това се среща крайно рядко. Ако няма съпруга, ще има любовница или случайни приятелки, но много трудно ще намерите напълно самотни мъже. Виж, напълно самотни жени се срещат на всяка крачка. Именно затова казвам, че жената е свикнала да се чувства самотна и ненужна, за нея това е болезнено, но нормално. А мъжете никак не могат да понасят своята ненужност, не умеят да се справят с нея, навиците им за това са загубени.

Тя погледна Антон неочаквано топло и попита:

— Да ви налея ли още чай?

Той с ужас разбираше, че не му се тръгва оттук. Беше му толкова хубаво в тази стая, на този диван, с чашата в ръце. Но най-важното — близо до тази жена, толкова красива и толкова… Не можеше да подбере думи, за да си обясни с какво толкова го привличаше Карина Горбатовская. Но нейната безусловна външна привлекателност не играеше никаква роля. Неговата бавачка Елвира беше много по-красива, ако там е въпросът. Но нито веднъж през всичките години той не бе изпитвал желание за близост с нея, дори не му бе хрумвала такава мисъл. И нито веднъж не бе изпитвал съжаление, когато Елвира се обличаше и си тръгваше от дома му. Не, въпросът не беше в красотата.