Александра Маринина - Последно разсъмване

Горбатовская не разказа нищо ново за личността на възможния заподозрян. По принцип Антон можеше да си тръгне, оставаше само да си изясни въпроса с огърлицата, намерена в сейфа на убития бижутер. И междувременно още да понаблюдава Карина. Можела ли е тя да убие любовника си? Защо не? Такива случаи — под път и над път. Друг е въпросът, че едрият широкоплещест и тежък Курмишов е бил удушен, а физическите данни на Карина не позволяваха да бъде подозирана, че е убиец удушвач, но нали, за съжаление, все още наемни убийци съществуват…

— Вие знаете ли какво колие е било намерено в сейфа на Леонид Константинович? За кого го е изработил?

Карина сви рамене.

— Нямам представа. Леонид изобщо почти никога не отваряше сейфа си пред мен.

— Почти? — попита Антон.

— Почти — повтори Карина, — защото, разбира се, го отваряше, когато изработваше някое изделие, за да го подари на мен. Тогава ме канеше, отваряше сейфа, изваждаше го и ми го подаряваше. Леонид обичаше да прави подаръци и се радваше като дете, когато мерех накитите или разглеждах някой красив предмет и му се възхищавах.

Тя не знаела какво изобщо съдържа сейфът на Курмишов и никога не е знаела. Но теоретично, изхождайки от опита на баща си, предполагала, че там трябва да има камъни, материали, ескизи, лицензи, документи от Пробирния надзор, някакви налични пари, печати, заготовки и готови изделия, които още не са били предадени на клиент, или които чакат, за да бъдат подарени. Да, спомни си Антон, именно всички тези неща фигурираха в описа, който бе чел.

— Погледнете, моля, тази снимка.

Той постави пред Карина снимката. Тя отначало й хвърли незаинтересован кратък поглед, после я доближи до очите си и пребледня.

— Значи, Леонид все пак го е изработил…

— Кое „него“?

— Почакайте. — Карина стисна главата си с длани, замижа, после отново дълго разглежда огърлицата от снимката.

— Да, то е. „Разсъмване над Егейско море“, никакви съмнения. Господи, Леонид…

На Антон му се стори, че тя ей сега ще се разплаче. Но Карина Горбатовская не се разплака, само още по-силно изопна гръб. И започна да разказва.

… Доста отдавна, през 2008 година, известният певец Виктор Волко се обърнал с молба към бижутера Курмишов да го свърже със Сотников: за своята 40 годишнина Волко искал да си подари нещо много специално, а бил чувал, че Сотников е потомък на известен бижутерски дом и прави много интересни неща. Самият Волко не знаел какво точно изделие иска да има, но то трябвало да носи значението „за творческо дълголетие“. И назовал сумата, с която разполагал за този подарък. Много внушителна сума, хубава поръчка, Леонид Курмишов винаги имал нужда от пари и не искал да изпусне клиента. Затова заявил на певеца, че самият той може да измисли и изработи такъв предмет. Нещо повече, може да създаде такава имитация на изделие от деветнайсети век, че нито един експерт да не е в състояние да го отличи от творба на Дома „Сотников“ от деветнайсети век.

— Чак пък нито един — усъмнил се Волко.

И Курмишов се развихрил:

— Самият аз съм експерт по Дома „Сотников“, само двама сме, които можем със стопроцентова гаранция да установим автентичността на изделие на Дома „Сотников“, защото съществува Секретният кодекс на Алексей Сотников Втори. В този кодекс са изброени признаците, по които може със сигурност да се установи автентичността на изделието. И този кодекс в момента е поверен само на двама души: на Алексей Сотников Четвърти, на когото вие искате да възложите работата, и на мен. Разбира се, вие можете да отидете при самия Сотников, но тогава изделието ще ви струва много по-скъпо, защото нали нямате собствени камъни, значи ще трябва да ги купувате, и трябва да имате предвид, че един майстор взема средно по 20% от стойността на камъните, Сотников взема 30%, заради името и репутацията си, а аз ще определя поносима цена. Така че решавайте.

Курмишов много искал да получи поръчката и успял да придума Волко. Докато подготвяли ескизите и съгласували подробностите, те се срещали много пъти, станали си симпатични, почти се сприятелили и когато веднъж Волко някак между другото го попитал какви са белезите, които позволяват да се отличи автентичното изделие от фалшификата, Курмишов отначало отговарял кратко и уклончиво, но като видял с какви пламтящи от любопитство очи го гледа звездата на шоубизнеса, не овладял тщеславието си и започнал да му обяснява и дори да му показва снимки. Сам не забелязал как му казал всичко. После, естествено, се сепнал, предупредил Волко на никого… и никога да не… нито дума…