Александра Маринина - Последно разсъмване

— А възможно ли е Телескопа да е жена? — за всеки случай уточни Дзюба.

— Като нищо! — разсмя се Бедуина. — Може да е всякакъв, дори дама на пенсионна възраст. Имаме една такава, играе като богиня. Ето, виждам профила… Истинското име не е изписано, адресът на машината не е посочен, ай пи адресът също… Профилът е скрит. Изглежда, има анонимайзър.

— Често ли се случва това?

— Не особено — замислено отвърна Бедуина. — Какво има да крие един геймър?

— Благодаря. Ако имам нови въпроси, нали може да ви потърся?

— Без проблеми, питайте — окуражи го администраторът.

Така де, какво има да крие един геймър?

И какво излиза сега? Че някой си Телескоп, който използва анонимайзър — програма, позволяваща да се скрие ай пи адресът, по който се определя конкретният компютър, се е интересувал от играта само когато е играел Гена? А без Гена играта не му е била интересна? Защо ли?

Роман Дзюба едва дочака да стане седем сутринта и се завтече към блока, където живееше Сергей Кузмич Зарубин. За детективите няма съботи и недели, за тях има почивни дни, които могат да вземат, когато извадят късмет. Ето защо беше невъзможно да се прогнозира къде ще бъде подполковникът в събота: вкъщи или в службата. След като в осем часа зае позиция срещу входа, Дзюба мислено се прекръсти и извади телефона си. Един господ знае какво ще трябва да изслуша сега! Но беше готов. Беше свикнал. Пък и си струваше.

Зарубин се оказа вкъщи, макар че се бе приготвил да тръгва нанякъде.

— Сега ще сляза — мрачно обеща той, — само да си обуя панталона. И да си знаеш, че имаш на разположение пет минути.

Той излезе след двайсетина минути, но Роман беше готов да чака и повече. През тези двайсет минути десетина пъти изговори наум това, което смяташе да съобщи на подполковника, като с всеки път се стараеше да направи съобщението си по-кратко и по-убедително, че нали му казаха: само пет минути.

Въпреки очакванията Сергей Кузмич го изслуша доста внимателно, но после въпреки всичко небрежно махна с ръка.

— През цялото време, докато ти игра, поне веднъж стана ли свидетел на толкова сериозен конфликт, заради какъвто може да последва убийство?

— Не — призна Дзюба, — не се е случвало. Тоест конфликти възникват постоянно, но не и такива, дето може да станат повод за убийство.

— Тогава откъде ти хрумна, че изобщо се случват?

— Гена ми е разказвал…

— Е — пренебрежително възкликна Зарубин, — Гена може всичко да ти е разказвал. Това, както се изразяват съдиите, са показания по чужди думи. В Америка те не се приемат като доказателство.

— Тук не сме Америка — тросна се Роман.

— Ама и тук не се приемат — кой знае защо, се усмихна и намигна подполковникът. — Ние вече получихме отговори за шестима от осмината работници, заминали за родината си в нощта на убийството, там всичко е наред, а останалите двама не могат и не могат да ги намерят. Усещам с кожата си, че именно те ни трябват. Защото какво прави един нормален бачкатор, когато си тръгва за вкъщи? Отспива си, отяжда си, гали жена си или там… приятелката, прекарва доста време с децата си — и това е нормално. А, виж, ако такъв гастарбайтер си заминава, но не се прибира вкъщи, това е подозрително. Така че не се притеснявай, Рома, скоро ще пипнем за гърлата тия типове. Върви по-добре да си вършиш работата, вашите бижутери с Антон реки от сълзи изплакаха, а ти само за глупости мислиш.

Не на такъв отговор бе разчитал Роман… Нима наистина няма да се намери никой, който би се вслушал в неговата информация и би се замислил за изводите от нея? Нима само той е обречен да се взира в своите подозрения и догадки?

Но нищо, за днес Антон си бе планирал да навести дъщерята на Горбатовски Карина, любовницата на Курмишов. Сташис каза, че Дзюба няма да му е нужен за това посещение, ще се справи прекрасно сам. Много добре, защото през това време той ще има възможност да се заеме със „своята“ работа и ще се опита да изясни кой е този загадъчен Телескоп.

Карина Горбатовская не приличаше на смазана от мъка жена и това веднага привлече вниманието на Антон Сташис. Той започна да задава обичайните в такива случаи въпроси за евентуалните врагове и недоброжелатели на убития Курмишов, а същевременно крадешком наблюдаваше любовницата на потърпевшия: да, безспорно беше разстроена, дори май потънала в мъката си. Но тя… Как да го каже… Не беше смазана. Нещо повече, някои нейни жестове и фрази подсказаха на Антон, че Карина за пръв път от много години насам е разкършила рамене и е задишала свободно.