Долорес Редондо - Невидимият пазител

Изведнъж лицето на Флора се сгърчи и тя се разплака.

— Ти си убил Ан, ти си убиец — каза тя, сякаш за да се убеди окончателно.

— Както ти обичаш да казваш, Флора, някой трябваше да вземе точното решение. Бе въпрос на отговорност, някой трябваше да го направи.

— Можеше да говориш с мен, ако си искал да опазиш долината, има други начини, но да убиваш момичета… Виктор, ти си болен, трябва да си луд, няма друго обяснение.

— Не ми говори така, Флора — той се усмихна кротко, като разкаяно дете, което е направило беля. — Обичам те, Флора.

По лицето й се стичаха сълзи.

— И аз те обичам, Виктор, но защо не поиска помощ от мен — отрони тя, сваляйки оръжието.

Той пристъпи две крачки към нея и спря с усмивка.

— Искам помощ сега. Какво ще кажеш? Ще ми помогнеш ли да запаля фурната?

— Не — отвърна тя, вдигайки оръжието с успокоено лице. — Никога не съм ти казвала, но мразя чанчигори.

И дръпна спусъка.

Виктор я погледна с широко отворени очи, леко учуден от постъпката й и от силната топлина, която се разля в корема му и стигна до гърдите му, прояснявайки очите му и позволявайки му да забележи другата жена, която присъстваше на края му. Загърната с бяла наметка, която покриваше леко главата й, Ан Арбису го наблюдаваше от входа с нещо средно между погнуса и удоволствие. Чу зловещия й смях, преди да получи втория куршум.

Амая изскочи от къщата и тръгна бързо към ъгъла. Стискаше здраво глока на Монтес и се опитваше да долови и най-малкия шум. Чу втория изстрел и се затича. Като стигна до края на стената, надникна предпазливо към северната част на фермата, където преди много време бе имало обор. Огромната зелена врата, от която излизаше силна светлина, обагряща тревата в изумрудено, изглеждаше необичайно на това място, което първоначално бе предназначено за отглеждането на коне и крави. Флора стоеше на прага, държеше пушка на нивото на гърдите си и хладнокръвно се целеше по някого вътре.

— Хвърли пушката, Флора! — изкрещя Амая, насочвайки към нея оръжието си.

Флора не отговори, направи крачка към вътрешността на обора и изчезна от погледа на сестра си. Амая се затича след нея, но видя само една безформена сянка, просната на пода като купчина стари дрехи.

Флора седеше до тялото на Виктор с ръце, изцапани от кръвта, която шуртеше от корема му, и милваше лицето му, обагряйки челото му в червено. Амая пристъпи към нея и се наведе, за да вземе оръжието, което лежеше в краката й. После тикна глока в колана си, клекна до Виктор и постави пръсти на врата му в опит да намери пулс, докато с другата си ръка пребъркваше джобовете му. Намери телефона му и се обади на Ириарте.

— Трябва ми линейка за третата ферма след гробището по пътя за Алдуидес, имаше изстрели, чакам ви тук.

— Амая, излишно е — каза Флора почти шепнешком, сякаш се боеше да не събуди Виктор, — той е мъртъв.

— О, Флора — въздъхна тя, слагайки ръка на главата й; сърцето й се късаше, като гледаше как сестра й милва безжизненото тяло на Виктор. — Как можа?

Флора рязко вдигна глава и се изпъна като средновековна светица на кладата. Отговори с твърд тон, в който се усещаше гневна нотка.

— Ти продължаваш нищо да не разбираш. Някой трябваше да го спре, ако бях чакала ти да го сториш, долината щеше да се напълни с мъртви момичета.

Амая отдръпна ръка от главата й, сякаш я беше ударил ток.

Два часа по-късно.

Доктор Сан Мартин излезе от обора на Виктор, след като бе установил смъртта му, а инспектор Ириарте се доближи до Амая със съчувствено изражение.

— Какво ви каза сестра ми? — поинтересува се тя.

— Че намерила доклада за произхода на брашното захвърлен на паркинга на хотел „Бастан“. Навързала събитията, взела пушката, защото я било страх. Макар да не била напълно сигурна, решила да я вземе, за да се защити, ако Виктор се окажел убиецът. Започнала да го разпитва и той не само признал, ами и станал много агресивен, тръгнал към нея заплашително и тя, усещайки се в опасност, стреляла, без да се замисли. Само че той не паднал, а продължил към нея, така че стреляла още веднъж. Твърди, че не го е направила преднамерено, а съвсем инстинктивно, защото била ужасена. Белият бус е вътре, под един брезент. Флора каза, че го ползвал, за да превозва мотоциклетите, които реставрирал. В огнището и в кухнята открихме брашно в чували „Мантекадас Саласар“, освен колекцията от ужаси, която е държал на тавана.

Амая въздъхна дълбоко, затваряйки очи.

Десет часа по-късно.

Амая отиде на погребението на Йоана Маркес, смесвайки се с хората, и се помоли за вечен покой на душата й.