Долорес Редондо - Невидимият пазител

— Как ме уплаши!

— Няма ли да ми отговориш, Флора?

— Какво? Това ли? — каза тя, вдигайки плика. — Преди малко го намерих на пода, дори не съм го гледала, не знам какво е. Щях да го предам в общинската полиция. Щом казваш, че са доказателства, вероятно са изпаднали от инспектор Монтес. Той със сигурност ще потвърди.

— Флора, ти го отвори и го прочете, отпечатъците ти са на всяка страница и току-що видях как Монтес ти го предава.

Флора се усмихна снизходително и отвори вратата на колата.

— Къде отиваш, Флора? — каза инспекторката, бутайки вратата на колата. — Вече знаеш, че има съвпадение, трябва да говорим. Искам да дойдеш с мен.

— Какво доживях да чуя! — изписка Флора. — Толкова ли си отчаяна, че да арестуваш цялото си семейство? Фреди, Рос, сега мен… И мен ли ще затвориш като мама?

Няколко души, които влизаха в кафенето, се обърнаха да ги погледнат. Амая усети как гневът й към Монтес расте — Фреди и Рос, нима този наивник бе разказал всяка стъпка от разследването на сестра й?

— Не те арестувам, но знаеш от Монтес, че брашното е излязло от пекарната.

— Всеки работник е могъл да го изнесе.

— Тук си права, затова ми трябва помощта ти. Затова, а и за да ми обясниш защо не ми каза, че си подменила брашното.

— Стана преди месеци, не мислех, че е важно, даже почти бях забравила.

— Не е преди месеци, брашното, което е у Рос, е от един месец. И съвпада.

Флора прокара нервно ръка през лицето си, но веднага след това се овладя.

— Този разговор свърши. Или ме арестуваш, или спирам да говоря с теб.

— Не, Флора, разговорът ще свърши, когато аз кажа. Не ме принуждавай да те призова в управлението, защото ще го направя.

— Толкова си отвратителна! — нападна я голямата й сестра.

Не бе подготвена за това.

— Аз ли съм отвратителна… Не, Флора, просто си върша работата, но за сметка на това ти си много лош човек. Съществуваш с единствената цел да причиняваш зло, да пръскаш отрова, да сипеш укори и обвинения по всички, които са около теб. На мен ми е все едно, защото съм свикнала да се разправям с отрепки, но има други, които нараняваш съвсем съзнателно с желанието да ги унищожиш, подкопаваш доверието им като на Рос или разбиваш сърцето им като на бедния Виктор, който вчера те видя с Монтес.

Циничната усмивка, която бе стояла на лицето й, докато Амая говореше, се смени с изненада при последните й думи. Амая разбра, че е уцелила в целта.

— Вчера ви видя — повтори тя.

— Трябва да говоря с него.

Флора отново отвори вратата на колата, решена да си тръгне.

— Няма нужда, Флора. Всичко му се изясни, когато ви видя да се целувате.

— Затова не отговаря на обажданията ми — каза тя на себе си.

— Как искаш да реагира, щом един ден тръбиш, че ти е съпруг, а на следващия те вижда да се целуваш с друг мъж.

— Не ставай глупава — окопити се Флора, — Монтес не означава нищо.

— Какво искаш да кажеш?

— Виктор е мъжът, за когото съм омъжена. Той е и ще бъде единственият мъж за мен.

Амая поклати невярващо глава.

— Флора, аз бях тук с него, видях те да го целуваш.

Сестра й се усмихна самодоволно.

— Ти нищо не разбираш…

Изведнъж на Амая й стана ясно. Стана й твърде ясно.

— Само си го използвала, използвала си информацията, която ти е давал, както сега — каза Амая, гледайки към плика.

— Едно необходимо зло — отвърна сестра й.

Зад гърба й се чу дрезгав вопъл.

Инспектор Монтес, с ужасено и пребледняло лице, стоеше замръзнал на два метра от тях. Целият трепереше, по лицето му се стичаха сълзи. Изглеждаше напълно съсипан и Амая разбра, че е чул, ако не всичко, то поне последните думи на Флора. Сестра й се обърна към него и направи кисела гримаса, сякаш току-що си бе счупила тока или бе одраскала мерцедеса.

— Фермин! — извика Амая, притеснена от начина, по който бе рухнал Монтес.

Но той не я чу, а се обърна, за да потърси очите на Флора. Амая видя, че е извадил пистолета си и го стиска в полусвяст. Амая започна да вика, когато той вдигна ръка, премести я много бавно, без да откъсва поглед от Флора, прицели се в гърдите й за няколко секунди, после обърна оръжието, опря го в главата си и се прицели в слепоочието си. Очите му бяха празни като на мъртвец.

— Фермин, не! — изкрещя Амая с всичка сила.

Ириарте го сграбчи под мишниците, дръпна го метър назад и изби оръжието, което изхвърча на земята. Амая изтича към тях, помагайки на Ириарте да обезвреди своя колега. Монтес не оказа съпротива, рухна на земята като смъртно ранено от гръм дърво и остана там, сред локвите, с опряно в земята лице, ридаейки като дете. Амая бе коленичила до него. Когато събра сили да вдигне очи, видя погледа на Ириарте, който крещеше без думи, че би предпочел да направи всичко друго, но не и това. Видя още, че мерцедеса на Флора вече го няма.