Долорес Редондо - Дар за бурята

Амая кимна и си спомни как Ириарте стоеше до нея под дъжда, докато тя заравяше в черната бастанска пръст костите на своите предшественици в семейната ичусурия [19] Пояс на мълчанието. В древната култура на баските с това понятие се обозначавало свещеното за семейството пространство около дома, очертано от капчука. Там били погребвани починалите новородени деца, които още не били кръстени. — Б. пр. .

— Обаче… — започна тя.

Той кимна, за да потвърди, че има едно „обаче“.

— Не може да подлагате на съмнение лоялността на целия екип, не може да изправяте на позорния стълб всички тези полицаи. Приемам, че е повече от подозрително това, че Фина Идалго унищожи архива, който искахме да прегледаме, малко са аргументите в полза на случайността. Разбирам разочарованието и подозренията, но не може да обвинявате без доказателства всички членове на екипа. Като началник на управлението аз предприех вътрешно разследване, за да се разбере дали информацията е изтекла от тук. Но има едно нещо, което сте длъжна да разберете: аз живея в Бастан цял живот, а в това управление съм вече много години и ако информацията не е поверителна, хората я споделят. Коментарът може да бъде направен без зъл умисъл, може някой да е споменал нещо пред свой близък или на обществено място… Отговарям за лоялността на тези полицаи; никой не се е обаждал на Фина Идалго и мисля, че беше грешка да ги карате да ви предоставят личните си телефони.

Амая го гледаше много сериозно, съзнавайки колко много му струва да ѝ каже всичко това; докато го слушаше, настроението ѝ рязко се смени и първоначалният гняв премина в безусловно разкаяние. Да докара Ириарте до такова безизходно положение, че да търси подходящите думи, за да ѝ каже, че е сгрешила, и да я поглежда за не повече от три секунди една след друга, да говори тихо и бавно, за да изчисти посланието от всякакъв вид враждебност…

— Прав сте — призна откровено. — Поддадох се на отчаянието след фиаското на обиска, а откровено казано, и на мен ми е трудно да повярвам, че някой от тези мъже е способен да осуети разследването заради лична неприязън. Всъщност няма значение дали е станало случайно, акушерката Идалго унищожи доказателства, защото някой я е предупредил, че ще се появим, и това навреди на разследването. Само дано успеете, както сам се изразявате, да изясните отговорностите. Това тук е полицейско управление, а не училищен двор и всички трябва да знаят какви задължения изисква униформата. — После добави малко по-меко: — Благодаря ви за лоялността и откровеността, имате ги и от моя страна. Признавам ръководната ви роля в това полицейско управление и ви моля за извинение. Без намерението да ви подценявам, превиших правата си, само дано всички разберат колко сериозно е случилото се.

— Ясно ни е на всички, уверявам ви.

Амая стана и тръгна към вратата.

— Госпожо инспектор, още нещо. Дойде поканата за участие в семинарите на ФБР и разрешението от Памплона. Документите са върху бюрото ви. Само се подпишете и ще им дадем ход.

Тя кимна и излезе от кабинета.

Инспектор Монтес се отпусна на стола, усмихнат.

— Оказа се лесно. В Търговския регистър има няколко фирми на името на Марсел Тремон, повечето свързани с вятърната енергия, двигатели за мелници и неща от този род, с голямо присъствие в Навара, Арагон и Ла Риоха. Срещу всяко вписване в регистъра фигурират като представители адвокатите Лехарета и Андия. Така че връзката е установена без никакво съмнение.

— Е, на мен не ми провървя чак толкова — обади се Йонан. — Дойдоха резултатите от тестовете на мострите хартия, които събрахме от огъня пред дома на акушерката Идалго. Не са успели да извадят нищо черно на бяло, хартията била прекалено силно повредена — поясни той и постави върху масата листа с доклада. — От друга страна, цял ден пращам имейли и говоря по телефона с френски съдебни лекари и с болницата, където са починали децата. Не е правена аутопсия. Педиатърката, която се грижела за тях от раждането им, е подписала смъртния акт и не е сметнала за нужно да ги подлага на аутопсия. Погребението било уредено от местна погребална агенция, която е поела преместването от болницата до Дома на покойника, а от там и до гробището. Марсел Тремон поискал да го оставят насаме със синовете му, за да се сбогува — нещо съвсем обичайно. Никой друг не е оставал насаме с ковчезите, освен това си спомнят, че по молба на бащата те били запечатани.

Амая изучаваше замислено лицата на полицаите, докато обработваше новата информация; беше го правила и преди. Бе решила да предприеме тези стъпки, защото беше почти сигурна, че ще получи точно тези отговори, и сега, когато подозренията ѝ се потвърждаваха, земята под краката ѝ започваше да се люлее. Въздъхна едва чуто със съзнанието, че сборът от това, което те бяха донесли, и това, което тя знаеше, щеше задължително да предизвика някакво движение, движение, което не беше наясно дали е готова да направи.