Долорес Редондо - Дар за бурята

— Моята местна свидетелка разпознава колата като една от тези, които често паркирали пред дома на семейство Мартинес Байон, макар че според мен вече започва да си дава сметка докъде може да доведе всичко това. Днес ми заяви, че е почти убедена, но не би се заклела пред съда, не е записвала номерата на колите. Що се отнася до акушерката Идалго и Еспарса, не изрази никакви колебания, защото познава колите или пък те са носели отличителен знак, като в случая на Берасатеги, освен това ги е виждала неведнъж да влизат или излизат от имението. За Тремон не би се заклела, обаче е сигурна, че е виждала неведнъж Йоланда Беруета да снима къщата откъм хълма.

Ириарте кимна.

— Къщата се превръща в свързващо звено с Берасатеги. Никой не може да потвърди, че са идвали там едновременно, но е очевидно, че често са я посещавали, а като се имат предвид пристрастията на нашия приятел психиатъра към детските кокали, мисля, че всеки съдия би видял достатъчно основания, за да издаде разрешение за ексхумацията.

— Всеки съдия, да, но не и съдия Маркина — увери ги тя.

— Госпожо инспектор, Франция е извън юрисдикцията на съдия Маркина — каза Ириарте, гледайки я втренчено и давайки ѝ време да асимилира тежестта и значението на думите му. — Познавам една негова колежка, съдия Дьо Гувенен. Преди две години помагахме на френската жандармерия при един случай на наркотрафик, когато при уреждането на сметки трупът на един от замесените се появи на територията на Навара. Госпожа Дьо Гувенен е разумна жена, ежедневно работи със зловещи неща, но има голямо сърце. Ще подпише разрешението за отварянето на гроб и ръката ѝ няма да трепне, особено ако с това ще облекчи болката на една майка, и смятам, че след като в обосновката на молбата си подчертаете, че Йоланда Беруета почти се е побъркала от мъка, което е могло да се избегне, ако ѝ е била осигурена възможността да се увери с очите си, че телата на децата ѝ са в гроба, разрешението ви е почти в кърпа вързано.

— Много е рисковано, не мога да постъпя по този начин. Какво ще стане, ако се окаже, че децата ги няма? Какво ще стане, ако се потвърдят подозренията ми, че Марсел Тремон е отнесъл синовете си на същото място, където Еспарса се е готвел да отнесе тялото на дъщеря си, нищо чудно и собствената ми майка да е занесла сестра ми там? Ако децата не са в гроба, как ще се оправдая пред съдийката, че не съм я уведомила за предишните обстоятелства в разследването?

Ириарте се съгласи.

— Тогава опитайте чрез френската полиция. Разкажете им с какво разполагате и ги помолете те да поискат разрешението, само не споменавайте нищо за майка си и сестра си. Личната обвързаност няма да се хареса на съдийката и може да предизвика отказа ѝ. За останалото не виждам проблем. Стигнали сме до смъртта на Еспарса, въпреки установената връзка с Берасатеги, а случаят „Тартало“ събуди интереса и на съседите ни зад границата, всъщност получих няколко имейла и обаждания от колеги оттатък Пиренеите, така че по всяка вероятност съдийката е запозната с нещата. Шумът около психопат като Берасатеги привлича прекалено много вниманието и никой съдия не би пропуснал възможността да си пъхне носа в подобна история. Представете го като леко подозрение. Убеден съм, че вероятността едно престъпление, в което има, макар и минимална, вероятност да е замесен Тартало , да прекоси френската граница, е достатъчно сочен бонбон, за да не поблазни амбициозен съдия като Дьо Гувенен. — Той погледна часовника си. — Инспекторът от жандармерията работи до късно и имам телефона му.

Амая се съгласи и драсна подписа си под разрешението за участие в семинара в Куонтико.

Краткият отдих, даден от дъжда през последните часове, бе приключил. Междувременно облачното небе, действайки като предпазен плащ, бе успяло да покачи леко температурата и да спре вятъра, който не беше особено силен, но затова пък леденостуден. Началникът на жандармерията и двама патрулни полицаи вървяха неотстъпно по петите им, за да следят за стриктното изпълнение на заповедта, която съдия Лорен дьо Гувенен бе свела до отместване на покривната плоча, слизане в гробницата и отваряне само на детските ковчези, с цел да се установи дали труповете на децата са вътре, но без да ги вадят на повърхността, нито да докосват телата по какъвто и да е начин. Заповедта се отнасяше и за Йоланда Беруета, на която се даваше правото да надникне отгоре, за да се увери, че телата на синовете ѝ наистина са там, където трябваше да бъдат.