Долорес Редондо - Дар за бурята

Чувстваше се толкова особено да стои там без Йонан, а най-отчайващото беше, че макар да се намираше в дома му, макар да виждаше онова, което той бе виждал всеки ден, което бе докосвал всеки ден, не долавяше присъствието му, от него тук не бе останала дори най-лека следа. Дори разлятата по пода кръв вече не беше неговата. Сега тя принадлежеше на мухите и Амая се замисли как тази любима кръв вече не означаваше нищо.

Изтощена, тя се обърна да огледа всичко отново и виждайки дивана, си спомни теорията на съдебната лекарка за изстрел отдолу, от седнало положение. „Или убиецът е бил нисък на ръст“, промърмори. Седна и вдигна ръка, все едно насочваше оръжие. Трупът не беше преместван от мястото, където бе паднал, но ако нападателят бе стоял там, където тя стоеше сега, не би могъл да го простреля в челото. Амая се наведе, за да погледне под дивана, и установи, че наистина не личи да е бил преместван, нямаше следи от влачене, а прахта отдолу се бе уталожила равномерно. Както се беше навела, тя отново погледна към тъмното петно, заемащо голяма част от повърхността на дневната. Образът на рухналия на пода Йонан изникна в съзнанието ѝ с фотографска точност. Усети, че ѝ се повдига, и едва се сдържа да не повърне. Стана и отиде към прозореца. Ако го отвореше, със сигурност щяха да влязат още мухи, но поне противната миризма щеше малко да се разсее. Не ѝ се удаде да дръпне завесите, но въпреки това отвори прозореца и леденият полъх на вятъра ги изду и развя навътре към стаята. От сивата повърхност на едната от тях се отлепи парченце тъкан със същия цвят, което прелетя над кървавата локва и падна на пода чак в другия край на стаята. Амая се приближи с любопитство и забеляза, че макар и с цвета на пердетата, платът беше видимо различен. Ставаше дума за няколкомилиметрова ивица лъскава тъкан. Тя се огледа, опитвайки се да определи произхода ѝ, но не откри нито в тази, нито в друга стая в апартамента подобен плат. Избра камерата на мобилния си телефон и направи няколко снимки от различни ъгли. Унесена в мисли, сигналът за входящо повикване я свари неподготвена и от уплахата джиесемът изскочи от ръцете ѝ и падна в краката ѝ; вдигна го нервно и отговори. Беше Маркина. Гласът му прозвуча топло и много чувствено. Амая затвори очи и силно ги стисна, отблъсквайки мислите, които избуяваха в съзнанието ѝ още щом го чуеше.

— Аз съм в дома на Йонан — каза тя.

— Нов обиск?

— Не, вече са приключили. Тази сутрин са позволили на близките да влязат и бях помолена аз да посрещна фирмата за травматични почиствания. Чакам ги.

— Сама ли си там?

— Да.

— Добре ли си?

— Да, не се притеснявай, всеки миг ще пристигнат и си тръгвам — отговори тя, без да отделя очи от парченцето плат. — Сега не мога да говоря повече.

Затвори телефона и порови в шкафа, докато откри няколко плика с рекламни материали. Изпразни единия и внимателно постави мострата вътре. В този момент забеляза някакъв рисунък върху тъканта, нещо като повтаряща се на интервали буква; не беше експерт, но очевидно ставаше дума за скъп и фин плат. Залепи плика, прибра го в чантата си и съсредоточено заоглежда завесите и останалите повърхности. Не откри нищо друго освен праха за снемане на отпечатъци. Криминолозите бяха свършили добра работа; най-вероятно парцалчето щеше да се окаже без значение, кой знае откога стоеше залепено там, незабележимо заради цвета на пердетата.

Остави служителите от фирмата за травматични почиствания да работят по пода, облечени в защитните бели гащеризони и с маски на лицето, и се отправи към полицейското управление в Белосо.

Пет минути разговор с Клемос бяха достатъчни, за да потвърдят и най-лошите ѝ предчувствия. Инспекторът тънеше в доволство като прасе в локва. Изложи ѝ накратко онова, което Ириарте вече ѝ бе казал за произхода на пистолета, и въпреки настояването ѝ да не отхвърлят и други линии в разследването и изкопченото насила обещание в тази насока, Амая беше убедена, че работата ще продължи по същия начин.

Намекна хапливо, че вече би следвало да се е появила някаква улика за връзка на Ечайде с групировки от този род, но полицаят не даде ухо на думите ѝ. „Въпрос на време“, отвърна.

Тя се извини за минутка пред Клемос, взе от едно празно бюро лист от принтера и ножица, влезе в тоалетната на втория етаж, извади от чантата си чифт ръкавици, които надяна, и плика с парченцето плат; изряза от него тънка ивица, която отново пъхна в плика; останалото уви внимателно в листа хартия. Излезе от тоалетната и се върна при Клемос.