Долорес Редондо - Дар за бурята

— Току-що ме осведомиха, че гробът на семейство Еспарса изглежда отварян с взлом. Близките отишли на гробището и си дали сметка, че нещо не е наред. Окръжната полиция пътува натам. Какво ще ми кажете по въпроса?

Маркина изслуша събеседника си. Затвори телефона, захвърли го яростно и уцели бутилката с вино, която се пръсна и съдържанието ѝ се разля по целия кухненски плот.

Амая паркира пред входа на гробището, което за вечерно време беше доста добре осветено. Видя Ириарте, Монтес и Сабалса, както и двамата работници, изпратени от кметството, застанали до трите жени. Инес, дъщеря ѝ и старата амачи въпреки студа и късния час изчакаха спокойно и мълчаливо, докато инспектор Ириарте ѝ обясняваше повторно това, което вече ѝ беше известно. Погледна към гробницата, покрита почти изцяло с венци и букети, и се обърна към жените:

— Какво не ви се стори наред? И защо бяхте тук толкова късно? При този студ?

— Дойдохме да запалим свещи — отговори старата амачи . — Та на малката да ѝ е светло — добави тя, сочейки две запалени свещи в долния край на гроба.

Инес Балярена пристъпи напред.

— Извинете майка ми, това е стара бастанска традиция. Носят се свещи, за да…

— За да се помогне на покойниците да намерят пътя в тъмното — каза Амая. — Моята леля познава този обичай и ми е говорила за него.

— На погребението — продължи Инес — се донесоха много цветя, нали виждате? След като поставиха плочата, ги подредихме много внимателно. Отзад — най-големите венци, опрени на стената на гробницата, пред тях — по-малките букети… Ако се загледате, ще видите, че сега всичко е размесено, като че ли някой ги е махал и после пак ги е върнал обратно в безредие, но най-много бие на очи това, че част от венците са обърнати, лентите са наопаки и надписите не се четат. А аз много внимавах да ги поставя както трябва, уверявам ви.

— Както трябва — прошепна Амая.

После се обърна към гробаря.

— Да сте правили някакъв ремонт в тази част на гробището или да е имало погребение на съседните гробове, което да е наложило преместването на цветята върху плочата?

Човекът я погледна, сякаш чуваше нещо абсурдно. Отрече, поклащайки сдържано глава. И друг път ѝ се бе налагало да говори с него и знаеше, че не е от приказливите.

— Може да са хулигани, може група хлапаци да са влезли през нощта в гробището и да са разбъркали цветята като част от някаква глупава игра? — предположи тя.

Гробарят се покашля.

— Извинете, госпожо, не бях свършил…

Тя погледна към Монтес, който бе подбелил очи, и се усмихна, за да окуражи човека да продължи.

— Плочата е отместена от мястото си поне с пет сантиметра — обясни той и пъхна двата си дебели пръста между камъка и рамката на гроба.

— Възможно ли е да е останала така след погребението? — запита Амая, докато сама опипваше пролуката.

— Нали ви казвам, няма начин. Много внимавам плочите да са добре наместени, заради водата, нали разбирате? Ако не го правех, всички гробници щяха да са наводнени… Пък и ако е отместена, рискът да се счупи е по-голям. Когато свърши погребението, тази плоча си беше на мястото. Гарантирам ви — заяви категорично гробарят.

Монтес застана до камъка и се опита да го помръдне, но не му се удаде.

— Така нищо няма да направите — каза един от работниците. — Ние ползваме лост и стоманени релси, върху които плъзгаме плочата.

Амая погледна въпросително Инес Балярена и дъщеря ѝ. Те се обърнаха първо към старата амачи и едва след това отговориха.

— Отворете гробницата.

Амая погледна гробаря.

— Нали чухте? Отворете гробницата.

Нужни бяха няколко минути, докато донесат железните пръти и лоста, междувременно всички останали помагаха за преместването на цветята. Както им бе обяснил гробарят, системата беше съвсем проста. След като повдигнеха леко плочата, подпъхваха отдолу металните релси и после я плъзваха по тях. Щом гробницата зейна, всички насочиха фенерчетата си навътре. На дъното се виждаха два стари ковчега, освен този на момиченцето. Спуснаха метална стълба вътре и гробарят слезе с един по-малък лост в ръка, който се оказа ненужен. Ковчегът беше отворен. И макар че всички видяха, той се обърна нагоре, за да каже:

— Тук вътре няма нищо.

— Боже мили, накрая си я взе, върнал се е и е отнесъл дъщеря ни.

Соня Балярена се свлече на земята.

Любопитно. Не беше усетила присъствието на Йонан в собствения му дом, а сега, докато гледаше през прозореца на управлението, както толкова често преди, отсъствието му придобиваше учудващо присъствие, пространство, в което едва ли не се очертаваха границите на мястото, което би заемал. Йонан, който си бе отишъл, оставяйки ѝ товар от интриги и подозрения. Йонан и всичко около него, което го бе подтикнало да води тайно паралелно разследване. Йонан и неговите причини и доводи. Йонан да я шпионира! Дали се бе съмнявал в нея? А ако е било така, тогава защо ѝ бе пратил целия този материал ден след смъртта си! И чрез кого? Йонан и думите му пред Марк, издаващи опасенията му. Йонан и странната загадка, която ѝ бе завещал.