Долорес Редондо - Дар за бурята

— Трябва веднага да съобщим това на Вътрешния отдел и на инспектор Клемос.

— Аз вече им го съобщих сутринта, но като шеф на отдел „Убийства“ смятам, че тези снимки са доказателство и по случая, който ние водим; не мисля, че спазването на правилата е пречка да продължим разследването.

Ириарте като че ли остана доволен, макар че хвърли недоверчив поглед към снимките.

— Пред вас са увеличенията на заснетото вътре в гробницата в Еноа и освен ковчезите на възрастни хора, се виждат ясно още три други, по-малки. Потвърди се, както знаете, че децата на Йоланда Беруета са вътре, но Йонан е обърнал внимание на третия ковчег — каза тя и го посочи с пръст, като в същото време разстилаше пред тях нова поредица от снимки, — и най-вече на неговото съдържание. Увеличил е снимките, сравнил ги е и е установил, че торбата в ковчега, за която решихме, че съдържа прах от кремацията, не е била от тези, които обикновено се използват за целта, а опаковка на хранителен продукт, по-конкретно захар.

— Мамка му! — възкликна Монтес. — Чий е бил прахът тогава?

— На първото дете на Йоланда Беруета и Марсел Тремон, момиченце, родено една година преди близнаците, което починало малко след раждането си в дома на родителите на Йоланда в Ойереги. Да видим дали ще отгатнете от какво.

— Внезапна детска смърт — прошепна Ириарте.

— Внезапна детска смърт — повтори Амая. — Има и още. Както бащата на Йоланда, така и собственикът на погребалната агенция в Ойереги, който се погрижил за траурната служба и превозването на ковчега до гробището в Еноа, са готови да се закълнат, че момиченцето не е било кремирано. Че в този ковчег е имало тяло.

— Не ми се вярва съдийката да разреши повторен оглед, но мога да говоря с началника на жандармерията и да го помоля да провери.

— Излишно е. Още на следващата сутрин Марсел Тремон се разпоредил плочата на гроба да бъде сменена. Според свещеника от „Успение Богородично“ членовете на семейство Тремон били толкова разстроени, че не позволили дори на гробаря да слезе в гробницата да почисти парчетата и да изправи преобърнатите ковчези. Наредили му да я запечата незабавно и той се подчинил.

— Мръсник! — възкликна Монтес.

Амая кимна в знак на съгласие.

— И то какъв. Бащата на Йоланда Беруета ми разказа, че след смъртта на първото бебе дъщеря му изпаднала в ужасна депресия и съпругът ѝ насила я накарал да забременее, въпреки препоръките на лекарите.

— Защото така щяла да забрави мъката по починалото дете… — обади се Ириарте.

— Изкарала трудно бременността, но когато децата се родили, тя изцяло им се посветила, водена от чувството за мъка и вина. — Амая замълча, за да даде време на колегите си да осмислят казаното дотук. — Не можем по никакъв начин да проверим подозренията си, нито да докажем, че момиченцето не е в ковчега си в Еноа, напълно изключено е да получим съдебно разрешение за повторно влизане в гробницата. Въпреки това този нов случай трасира доста ясна карта на долината по протежението на река Бастан — добави тя и разгърна върху масата географска карта, на която отбеляза с червени кръгчета крайречните селища до границата с Гипускоа. — Следващи стъпки. Трябва да уточним поведенческия профил и начина на действие на заподозрените. Какво свързва тези семейства освен факта, че децата им са починали внезапно в люлката, в повечето случаи, или докато са били още съвсем малки? Какво знаем?

Първо: всички деца са били момичета. Второ: финансовото положение на родителите в момента на смъртта на децата им не е било цветущо. Трето: всички семейства са се замогнали финансово през следващите години. Четвърто: поне за четири от случаите — двата, проучвани от социалните служби, този на Йоланда Беруета и този на Еспарса, знаем, че след смъртта на бебетата родителите са заявили, че оттам насетне щяло да им потръгне в живота.

Тя спря и ги погледна очаквателно.

— Можем ли да добавим още нещо?

— Бихме могли да предположим, че някой им е платил или ги е обезщетил парично за смъртта на дъщерите им — обади се Монтес.

— Да, но за какво са му на някого труповете на момиченцата? — запита Ириарте.

— Можем ли да установим дали наистина са били починали? Поне в случая с малката от „Арги Белц“ смъртният акт не беше открит заради историята, която родителите разказват за пътуването си до Англия. Може би се касае за незаконно осиновяване или за продажба… Имало е подобни случаи с празни гробове на откраднати деца — каза Сабалса.