Долорес Редондо - Дар за бурята

— Може да се програмира определен вид таймер, който да се включва ежедневно и да бъде спиран или реактивиран с парола. В деня, в който паролата не се въведе, след като изтече зададеното максимално време, съобщението ще се изпрати автоматично.

Амая се замисли.

— Така ли ви е изпратил снимките?

Тя не отговори.

— Би било съвсем типично за него… Пратил ви е и още нещо, нали? — Сабалса направи пауза и се втренчи в нея, знаейки, че няма да получи отговор. — Аз не съм къртицата, не съм казал и дума за заповедта, не съм говорил с никого дори случайно.

Амая го погледна, изненадана от това откровение.

— Никой не ви е обвинявал.

— Знам, че сте си го помислили. Може да не сме се разбирали много добре, но извън личните разногласия, никога не бих предал другарите си, нито работата си.

Тя кимна с разбиране.

— Не е… нужно да се оправдавате…

— Имайте ми доверие.

Тя си го спомни как стоеше покрусен пред вратата на Йонан. Как се бе опитал да ѝ препречи пътя, как слушаше унило разговора на приятелите на Ечайде на събирането в дома на родителите, съсипан така, сякаш този ден го бяха разчленили, а после отново го бяха сглобили от парчетата на мъртвото му тяло.

В този миг телефонът ѝ звънна; тя погледна екрана и видя, че е доктор Гонсалес, от Уеска. Сабалса стана, кимна за сбогом и излезе, докато тя приемаше обаждането.

— Докторе, не се надявах на новини от вас толкова скоро.

— Инспектор Саласар, боя се, че не очаквате точно такъв тип новини. Вчера по пътя за насам жена ми е била блъсната от някаква кола и е излетяла от шосето.

— Боже мили, да не би…

— Жива е, слава богу. Неколцина шофьори станали свидетели на случката, спрели да ѝ помогнат и веднага повикали „Бърза помощ“… Госпожо инспектор, пожарникарите са се мъчили четиресет минути да я извадят. Има счупен таз, тазобедрена става, крак, нос, ключица и грозна рана на главата, обаче е в съзнание, знаете колко е корава. Не се сетих да ви се обадя веднага, разберете ме, мислех само за нея.

— Разбирам ви, не е нужно да се извинявате.

— Още е в реанимация и не ми позволяват да стоя при нея, но преди малко ми позволиха да я зърна за минута и тя ме помоли да ви звънна. Не си спомня много ясно как е станала катастрофата, но очевидците твърдят, че в инцидента е замесена и трета кола, спряла на банкета — видели са двама мъже, които се покатерили по склона, качили се в тази кола и избягали. Полицията потвърди, че автомобилът ни е бил претърсван, цялото съдържание на чантата ѝ е било разпиляно, ровено е под седалките, в жабката, във всички кухини на колата. Когато днес ѝ го казах, тя ме попита за нещо, което почти ми бе излязло от ума: явно вие сте ѝ дали нещо, което сте я помолили да анализираме. Вчера, точно когато ми се обадиха от полицията, пристигна плик по куриер. С изненада установих, че подателят е жена ми и е изпратен от Памплона. Мисля, че мъжете, претърсвали колата, са искали да открият точно този плик.

Объркана, Амая се опитваше да мисли, но в главата ѝ изплуваше само образът на тежко ранената Такченко.

— Докторката ми каза, че било мостра от някаква тъкан.

— Така е.

— Е, имате късмет: ние едва ли щяхме да измъкнем много от нея освен точния ѝ състав, но познавам идеалния човек за тази работа. Андреас Сантос е съдебен експерт по тъкани. Знаем се от години, по-добър от него няма. Веднъж развалиха едно щъркелово гнездо в Алфаро, провинция Ла Риоха, и от там излязоха голямо количество тъкани, които той изследва и датира. За всеобща изненада, някои от тях идваха от Средновековието. Щъркелите събират всякакъв вид материали при строежа на гнездата си, всеизвестно е, че нерядко отмъкват дори дрехи от прането на хората. С платовете и калта гнездата им стават толкова здрави, че се задържат с векове върху кулите. Сантос е работил с различни музеи и притежава най-големия регистър с тъкани и текстилни основи, произведени в Европа през последните десет века. Ако ми разрешите, ще му изпратя вашата мостра, аз няма да мога да я обработя. Докторката ми нареди да се прибера вкъщи, но аз нямам намерение да мърдам от тук.

— Щом вие му се доверявате, ще му се доверя и аз — предаде се Амая.

Мъглата, слязла от планините, се бе настанила на улиците като законен властелин на долината, предизвиквайки невярното усещане за по-ранен час точно преди разсъмване, когато денят би спрял, ако слънцето не успееше да си проправи път сред облаците. Амая караше внимателно по тесните улици на „Чокото“, за да излезе на шосето за Франция, когато видя Енграси, загърната в сивото си палто. Вървеше долепена до древните къщи в най-стария квартал на Елисондо, близо моста. Когато се изравни с нея, спря колата и спусна прозореца.