Долорес Редондо - Дар за бурята

Белезникавото сияние, което тази сутрин струеше от редките пролуки между облаците над града, бе угаснало напълно, когато Амая отново седна в колата си, и макар че едва ли беше много след пет следобед, калаеносивото небе хищно поглъщаше светлината и подканваше сензорите на уличното осветление да се задействат.

Тя запали двигателя, но остана така няколко секунди, за да осмисли настъпилите край нея промени. Подобно на междузвездна пътешественичка, попаднала ненадейно на нова, макар и идентична с нейната планета, атмосферата ѝ се струваше различна, по-свежа и по-гъста, което я караше да се движи с повишено внимание, за да не загуби равновесие, и ѝ носеше ново усещане за нещата, придавайки на околния свят отсянката на химера.

Извади джиесема си и прегледа пропуснатите обаждания. Най-напред позвъни на Джеймс, който ѝ обясни шепнешком от чакалнята на някаква много далечна болница, че току-що са говорили с хирурга, оперирал баща му, и че изглежда, всичко е минало добре. Двамата с Ибай много тъгували за нея. После набра Ириарте. Още нямало новини за балистичните анализи.

Улиците в стария град бяха много оживени. Реши да остави колата на паркинга на площада пред двореца и да измине пеша разстоянието до къщата им на улица „Меркадерес“. Още отдалеч видя на входа на жилището си снопа рекламни брошури, който се подаваше през цепката на пощенската кутия. Но като отдели листовките на супермаркети и бензиностанции, установи, че в купчината има дебел пакет, увит в амбалажна хартия и омотан няколко пъти с тънък виненочервен канап. Знаеше кой го е изпратил много преди да го докосне; въпреки това се изненада, че го е изпратил на този адрес. Името ѝ бе изписано върху плика с ъгловатия почерк на агент Дюпри. Тя притисна тежката пратка към гърдите си и влезе вкъщи.

Най-сетне смъкна от себе си дрехите, които имаше чувството, че е носила цяла седмица, взе си продължителен горещ душ и на излизане от банята поспря пред парадната си униформа, все още опъната върху леглото, която представляваше най-ярък знак за смъртта на Йонан. Погледа я няколко секунди мълчаливо с мисълта, че трябва да я сложи на закачалка и да я прибере в гардероба, борейки се с вътрешния глас, който ѝ нашепваше, че по някакъв начин униформата върху леглото е вид почит, неосезаем, но мощен белег за честта, която олицетворяваше, за неотменимия дълг, който въплъщаваше, и за съмнението, стягащо гърдите ѝ и което все още не бе готова да прибере в гардероба. Взе пакета от Дюпри и тръгна към кухнята, за да среже канапа, с който беше овързан, мислейки си, че дори опаковката е твърде типична за Ню Орлиънс. Отстрани хартията и парчето памучен, леко влажен на пипане плат, в който бе увита някаква книга с тъмна подвързия от мека кожа. Заглавие нямаше нито върху челната, нито върху задната корица, а като я повдигна, усети, че е изключително тежка. На първата страница, поставена между два предпазни слоя коприна, се виждаше сложна рисунка, в която плетеницата от букви едва позволяваше да се прочете заглавието: Fondation et religion Vaudou [28] Възникване и религия вуду (фр.). — Б. пр. .

Очарована, Амая докосна меките като коприна страници, които обаче с позлатения си филигран по краищата изглеждаха прекалено ефирни, за да придадат такава тежест на томчето.

Първите глави обясняваха откъде произхожда религията, която милиони хора по света практикуваха, а в няколко страни беше официална. Тогава Амая долови някаква аномалия в плътно прилепналите една за друга страници и започна внимателно да ги отделя, докато стигна до тази, която Дюпри бе отбелязал, поставяйки в сгъвката малко черно перо. Тя боязливо прокара пръсти по листа и забеляза, че нейният приятел е запълнил полетата на книгата със ситно изписани с туш думи и е подчертал някои пасажи: „Предизвикване на смърт по желание. Бокор или раираният магьосник лукуми , свещеникът или хунган , предпочел да използва силата за злодеяния“. Две-три страници по-нататък Дюпри бе оградил с няколко кръга думите:

Мъртвец върху теб.

Демон върху теб.

Отдолу бе написал:

Мъртвецът, който се качва върху ти, или демонът, който те яхва, в Латинска Америка — буквално „възсяда те мъртвец“.

По-нататък се описваше с подробности атаката на изпратения от бокор парализиращ демон, който обездвижва жертвата си по време на сън, но я оставя в съзнание, за да вижда какво ѝ се случва и да следи с ужас изтезанията на злия дух, който е седнал върху гърдите ѝ, пречи ѝ да диша и да мърда и прекъсва мъчението в последния миг или го продължава до смърт. Някои жертви твърдяха, че са видели някакво отвратително същество върху себе си, веднъж е дебела жена с вид на вещица, друг път — противен дракон.