Долорес Редондо - Дар за бурята

Тя се сети за празния гроб на сестра си и за миг дори се поколеба дали да не разкаже това на Сарасола.

— Отец Сарасола, защо имам усещането, че въпреки всичко, което ми наговорихте, все още нищо не сте ми казали.

Той я погледна с възхищение.

— Навара е важно място, знаете ли? Винаги е била важна. Земя на светци и стожер на Църквата, но също така, а може би точно заради това присъствието на Злото тук през вековете е било постоянна величина, и нямам предвид инквизиторските процеси, врачките и знахарите, а страховитите престъпления, подхранвали с хилядолетия преданията, стигнали до наши дни. Вещерството и сатанинските ритуали, включващи човешки жертвоприношения, не са част от миналото. Преди три години някакъв мъж се явил в едно полицейско управление в Мадрид заедно със своя адвокат, за да признае, че угризенията на съвестта не му дават мира. През 1979 година живеел заедно с други младежи в отдалечен чифлик в наварското селище Лесака.

Споменаването на Лесака привлече изцяло вниманието на Амая, а в съзнанието ѝ изникна споменът за първия ѝ разговор с Елена Очоа.

— Групата си имала ръководител, мъж, който се представял за психолог или психиатър и не живеел с тях, но ги посещавал най-редовно. Според показанията на свидетеля участниците извършвали традиционните магьоснически обреди за призоваване на древните стихии, като по време на церемониите и вещерските сбирки, както той сам ги нарекъл, принасяли в жертва различни животни, основно агнета и петли, организирали също оргии и ритуали, при които се мажели с кръв или я пиели. След няколко месеца на една от двойките в групата се родило бебе, което според същия свидетел майката и бащата предложили на групата, за да послужи за върховно жертвоприношение. Момиченцето било само на няколко дни, когато било убито в сатанински ритуал като дар за Злото. Мъжът разказал с подробности как го умъртвили по време на ужасяваща церемония, при която извършили какви ли не извращения. Няколко месеца по-късно групата се разпаднала и се пръснала из цялата страна. Сред замесените има адвокати, лекари и един учител, мнозина от тях имат деца. Случаят се води в едно от съдилищата на Памплона.

— Не — отсече Амая. — Това е невъзможно, известни са ми всички дела за убийство в града.

— Съдията, натоварен със случая, е наложил пълно мълчание за всичко, свързано с предварителното следствие, а както ви споменах жалбата е подадена в Мадрид пред друг полицейски състав. Делото е било преместено в Памплона, защото предполагаемото престъпление е извършено в Навара, и завеждащият съда е постъпил правилно, като незабавно се е разпоредил всичко по случая да се пази в тайна поради особения му характер и общественото вълнение, което би предизвикал, както и заради вредата, която подобно още недоказано обвинение би могла да нанесе на уличените, но най-вече от съображения за сигурност. Мъжът вече е защитен свидетел и живее под закрилата на полицията и Църквата.

Амая слушаше изумено, чувствайки се като пълен идиот пред този човек, който, без да принадлежи към някоя служба за сигурност, знаеше повече от нея самата за един случай на убийство. Заредиха се образи на едва проходило момиченце, облечено в дрипи, което прекосява ливадата между „Арги Белц“ и „Лау Айсета“; собствената ѝ майка, тръгнала призори към онези сбирки; амачи Хуанита, която ѝ пее и плаче; смъртните актове, подправени от акушерката Идалго, и нейната крива усмивка; на празния гроб на сестра ѝ и мекия тъмен пух, надничащ от раницата на земята; тялото на Елена Очоа в локва кръв, ореховите черупки и миризмата на смърт, която излъчваше още топлият труп.

— Открили ли са тялото? — запита шепнешком.

— Не, свидетелят не знае какво е станало с него, предполага, че е било погребано в гората или някъде другаде. Знае само, че са го отнесли.

Амая направи усилие, за да пропъди образите, които се редуваха безспирно в главата ѝ един след друг, като на кинолента, и погледна Сарасола, опитвайки се да сложи ред в съзнанието си.

— Знам една почти идентична история, с тази разлика, че се е случила в един чифлик в Бастан. Родителите си изковали желязно алиби, поради което никога не са били разследвани.

Сарасола я погледна търпеливо и кимна.

— Да, в чифлика, където доктор Берасатеги е водел курсове за превъзмогване на траура. Там също е пожертвано момиченце и се е случило в…

— В годината на моето раждане — довърши тя.

Родителите на Йонан живееха в малка мансарда, която за компенсация на малкото квадратни метра вътрешна площ, разполагаше с тераса по протежение на цялата сграда, надвесена над притъмнелия град, чието вечерно осветление изтръгваше отблясъци от купчините топящ се вече сняг, който обаче белееше непокътнат зад широките витрини на терасата. Звучеше музика, не много силна, а някакво момиче бе сложило в ръката ѝ чаша с уиски, която тя надигна, без да пита. Майката и бащата на Йонан стояха един до друг, заобиколени от група роднини, които не ги оставяха сами нито за миг. Той я бе прегърнал през рамо и тя от време на време опираше глава на гърдите му — малък, интимен знак за безкрайно доверие. Повечето гости бяха доста млади, както можеше да се очаква. Майката ѝ бе споменала, че е сбирка на приятели, а тези на Йонан нямаше как да бъдат по-възрастни. Като я забелязаха, родителите ѝ направиха знак да се приближи и тя остави празната чаша върху най-близкия шкаф. Двамата я прегърнаха.