Долорес Редондо - Дар за бурята

— Вижте, не знам по каква причина младши инспекторът е влизал в компютъра ми, но със сигурност има обяснение. Може да е случайност. Може би е искал да остави някакъв документ в компютъра ми.

— Специалистът вече ви обясни, че за да се извърши тази операция, е необходимо инсталирането на конкретно приложение в устройството, в което ще се влиза, и да се разреши по определен начин временното посещение на администратора от разстояние. Няма начин да е случайност.

— Може да е искал да ми прати например компресиран файл. Понякога снимките бяха прекалено тежки и той не можеше да ми ги свали, това трябва да е било — обясни отчаяно тя. — Очаквах да получа от него едни увеличени снимки и може би…

Колегата от Вътрешния отдел оспорваше.

— Трогателна е лоялността ви към вашите хора, инспектор Саласар, много съжалявам, но е факт, че младши инспектор Ечайде е влизал от разстояние в компютъра ви поне двайсет пъти само през последния месец и никога не ви е информирал. Или може би е?

Тя отрече.

— Не, не ме е информирал.

Йонан Ечайде бе кремиран само в присъствието на най-близките, така бе пожелал самият той и родителите му се съобразиха. Амая се зарадва, че няма да ѝ се наложи да гледа ковчега по време на безкрайната заупокойна служба, която архиепископът на Памплона отслужи пред целия политически и църковен елит на града, чиито представители отегчаваха с вниманието си двамата родители, които обаче проявиха изключително спокойствие и присъствие на духа. Когато церемонията свърши и успя да се измъкне от задушаващата атмосфера в храма, тя въздъхна с облекчение.

— Госпожо инспектор — чу глас зад гърба си.

Още преди да се обърне, знаеше кой е, този акцент не можеше да се сбърка.

— Доктор Такченко, доктор Гонсалес.

Амая искрено се зарадва, че ги вижда. Биоложката ѝ подаде ръка и в ръкостискането ѝ личеше цялата сила на нейния характер. Доктор Гонсалес я прегърна, шепнейки съболезнованията си. Амая се освободи от прегръдката му и закима с глава — никога не знаеше какво се казва в такива случаи.

— Кога пристигнахте? — попита, опитвайки се да се усмихне.

— Днес следобед, доста трудно беше, по пътя има много сняг…

— Да — отвърна Амая и мислено се върна в оръжейния двор на крепостта в Аинса, където се помещаваше лабораторията на двамата учени.

Неволно се сети отново за Йонан и за това, колко очарован бе останал той от това място.

— Ще останете тази вечер, предполагам…?

— Да, настанили сме се в центъра. Докторът ще се върне по-рано, но аз имам да изнасям лекция тук след два дни и решихме да си направим почивка. Подобни неща водят към размишления — добави тя с широк жест, който включваше всичко наоколо.

Амая ги погледна мълчаливо, мислейки колко абсурдно изглеждат всички разговори в такъв момент; приличаха на актьори, които се мъчат да изиграят ролята си и рецитират безсмислени и несвързани фрази. Не искаше да е там, не искаше да играе естествено, не искаше да се преструва, че нищо не се е случило.

— Обадете ми се да обядваме двете някой ден, ако искате.

— Много искам — отвърна Амая с измъчена усмивка.

Такченко се наведе към нея.

— Май още някой ви чака.

Амая се обърна към улицата и видя спрелия от другата страна на желязната църковна ограда автомобил, очевидно служебен, откъдето някой ѝ правеше знаци от мястото за водача. Докато приближаваше, шофьорът слезе от колата и ѝ отвори задната врата. Вътре седеше отец Сарасола. След като преодоля първоначалната изненада, Амая махна с ръка за сбогом на докторите и се качи в автомобила.

— Съжалявам, че се срещаме при тези обстоятелства, госпожо инспектор. Много тъжно. Познавах младши инспектор Ечайде бегло, но останах с впечатлението, че е много умен и обещаващ младеж.

— Такъв беше — отвърна тя.

— Имате ли нещо против да направим заедно кратка разходка?

Амая се съгласи и колата потегли. Пътуваха в мълчание, докато шофьорът маневрираше из тесните улици в старата градска част, където присъстващите на погребението се смесваха с обичайните привечер цикитерос [27] Мъжки компании, които вечер ходят заедно от кръчма в кръчма, където си пийват цикитос, т. е. малки чаши с вино. — Б. пр. . Въпросът на Сарасола я изненада.

— Бихте ли ми описали обстоятелствата около смъртта на младши инспектор Ечайде?

Тя се замисли. Фактите се бяха появили в пресата, но зададен от човек, който се отличаваше с това, че е осведомен какво се случа в града във всеки момент, въпросът съдържаше някакъв подтекст.