Долорес Редондо - Дар за бурята

— Ще ви ги опиша, ако преди това ми кажете защо се интересувате толкова от подробностите. Новината се разчу, а доколкото ми е известно, вие сте детайлно информиран за всичко ставащо в Памплона.

Той кимна утвърдително.

— Разбира се, четох вестниците, потърсих мнението и на някои „приятели“, но искам да знам какво мислите вие. Кой е убил младши инспектор Ечайде и защо?

Интересът на Сарасола подклаждаше нейния, въпреки че не беше склонна да споделя информация с него, преди да е сложил картите си на масата. Отклони поглед и отговори уклончиво.

— Всичко стана много бързо, разследването е още отворено за всякакви хипотези, освен това със сигурност знаете, че случаят е възложен на друг екип.

Свещеникът се подсмихна снизходително.

— Официално.

— Какво искате да кажете? — попита тя.

— Искам да кажа, госпожо инспектор, че не вярвам да сте се оттеглили от разследването по-далеч от границата на чисто привидното.

— Откровено казано, отче, не знам откъде да започна.

Колата се движеше по един от булевардите край университетското градче. За разлика от центъра на града, снегът тук си стоеше непокътнат, все едно току-що беше навалял. Сарасола потропа с пръсти по седалката на шофьора, който кимна, спря автомобила след няколко метра, слезе от колата, облече палтото си, запали цигара и я засмука с наслада, докато се отдалечаваше. Сарасола се обърна на седалката така, че да я гледа в очите.

— Мислите ли, че смъртта на младши инспектор Ечайде има връзка с разследването, което водехте?

— Имате предвид случая „Еспарса“? Както знаете, заподозреният се самоуби в затвора, после пробвахме да тръгнем по друга линия, но не постигнахме никакъв напредък.

Сарасола кимна; Амая предполагаше, че е чул и за провала ѝ в Еноа.

— Госпожо инспектор, разбирам, че не можете да говорите за разследването, но не ме подценявайте. И двамата знаем, че не Валентин Еспарса привлича вниманието в този случай, а връзката му с доктор Берасатеги.

— Доколкото ни е известно, тази връзка е била случайна. От показанията на една свидетелка научихме, че е участвал в терапевтични сбирки за превъзмогване на траура, които са били част от доброволческата дейност на Берасатеги. За това няма нито ред в иззетите от архива му документи.

Сарасола въздъхна и събра ръце като за молитва.

— Не всичките са у вас.

Амая отвори уста, не вярвайки на ушите си.

— Да не би да ми казвате, че сте скрили информация и сте отклонили доклади, които може да се окажат много важни за разследването?

— Боя се, че не аз съм отговорен за това, госпожо инспектор. Има власти, на които съм длъжен да се подчинявам.

Амая го гледаше изумено.

— Ще отрека този разговор, ако ви хрумне да го обявите публично, но кончината на младши инспектор Ечайде ме наведе на мисълта, че може би е редно да ви запозная с тези подробности.

— Убийство — каза ядно тя. — Младши инспектор Ечайде не е починал сам, а е бил убит. И за какъв се мислите, та да решавате коя информация е подходящо да знаем при разследването на едно престъпление?

— Успокойте се, госпожо инспектор. Аз съм ваш приятел, колкото и да ви е трудно да го повярвате, и съм тук, за да ви помогна.

Тя стисна устни, за да не избухне, и зачака.

— Доктор Берасатеги съхраняваше в клиниката грижливо поддържан шифрован архив на всички и на всеки един от случаите, по които бе работил или лекувал както в клиниката, така и в частната си дейност, в това число и на случая „Еспарса“.

— Къде са те? У вас ли са?

— Не са у мен. Когато доктор Берасатеги бе задържан заради участието му в бягството на Росарио и престъпленията, приписвани на Тартало , от най-високо място във Ватикана бе проявен интерес към темата. Както ви обясних при друга наша среща, упражняването на психиатрията често е средство за откриване на случаи, съдържащи онзи специален нюанс, който ни създава грижи и който Църквата преследва още от своето създаване.

— Нюансът на Злото — каза Амая.

Сарасола изви вежди и я погледна втренчено.

— Доктор Берасатеги бе постигнал значителен напредък в тази област, но криеше фактите от нас. Когато случаят доби гласност, се пристъпи към преразглеждане на архивите му, които ватиканските власти бяха отделили с презумпцията, че не са интересни за полицейското разследване, но от друга страна, бяха прекалено смущаващи и трудни за възприемане от широката публика. От съображения за сигурност бяха преместени в Рим.