Долорес Редондо - Дар за бурята

Клемос се изправи на крака.

— Добре, както желаете, дойдох да поговорим от учтивост. Вместо това можех да ви изпратя писмен доклад и от сега нататък така ще процедирам.

— Искам го на бюрото си утре рано сутринта — бе отговорът.

Помълчаха няколко секунди, гледайки се помежду си. Амая затвори очи и поклати отрицателно глава.

— Знам, че прекалих… Но те нямат представа какъв е… какъв беше Ечайде. Няма да търпя мръсните намеци на този неопитен глупак.

— Не се извинявайте, шефке, едва се удържах да не му смачкам фасона — каза Монтес.

— Поставете се на негово място — обади се Ириарте. Всички се обърнаха и го погледнаха с недоволство. — Той е още в началото на разследването, нормално е да взема предвид всички хипотези.

— Прав сте, инспекторе — съгласи се Монтес, — но понякога от подобна колегиалност на човек му иде да повърне, не смятате ли?

Двамата мъже се гледаха напрегнато няколко секунди. Предвидимият отговор бе осуетен от влизането на доктор Ернандес, придружавана от съдебния лекар.

— Доктор Сан Мартин ме помоли да отговоря на въпросите ви, слушам ви — каза тя и седна на мястото, заемано допреди малко от Клемос.

— Опишете ни какво открихте — помоли я Амая.

Лекарката извади от една папка химикалка и лист, на който беше отпечатан човешки силует, и както говореше, започна да рисува върху него.

— Два изстрела, девети калибър: първият, в гърдите, го е повалил, разкъсвайки аортата и причинявайки масивен кръвоизлив, вторият, в челото, е причинил смъртта, макар че е бил излишен, защото при такава бърза кръвозагуба е щял да умре след секунди. Първият куршум е заседнал в тила и при аутопсията беше изваден. Вторият, с изходно отвърстие, е бил открит на местопрестъплението. Ще трябва да изчакаме анализите, за да бъдем по-конкретни, но по степента на вкочанясване смятаме, че смъртта е настъпила между десет и дванайсет часа снощи.

— Според вас какво се е случило?

— Отворил е вратата на своя убиец и вероятно го е поканил да влезе и да седне.

— Защо смятате така?

— Траекторията на първия изстрел е от долу нагоре, като че ли нападателят е бил на колене или седнал. Ако разгледате рисунката, ще видите, че това е очевидно: куршумът е проникнал над ключицата, минал е през врата и е заседнал в тила. Ако нападателят е стоял прав, дори при най-нисък на ръст човек, куршумът щеше да излезе от другата страна или да заседне в плешката, а той се бе забил в долната част на черепа.

Амая разгледа рисунката и се обърна към двамата патолози.

— Кажете ми, съгласни ли сте, че по всяка вероятност убиецът е стоял ето тук? — каза тя, сочейки една точка на схемата, от която очерта траектория.

— Покажете ми снимките, които направихте с мобилните си телефони в хола на Ечайде.

Всички поставиха върху бюрото телефоните си, на които стаята се виждаше от различни ъгли.

— Не се връзва: ако убиецът е бил срещу него, няма как в същото време да е седял на дивана. Освен ако не е преместил трупа.

— Тялото се намираше там, където е паднало, и не е било местено по-късно.

— Възможно ли е да е преместил мебелите тогава?

— Не, мебелите са си на мястото — заяви Монтес. — Преди няколко месеца ходих у тях и тогава бяха разположени по същия начин.

— Нисък на ръст убиец? — подхвърли Амая.

— Боя се, че не, ако не е бил с ръста на осемгодишно дете.

— Може би са се сборичкали и Йонан го е повалил. Това би обяснило стрелбата от долу нагоре — обади се Сабалса.

— Нямаше следи от борба, наранявания при самозащита, нито каквито и да било белези по ръцете, макар че не е изключено да го е бутнал да падне например.

Лекарката погледна замислено схемата.

— И вие ли споделяте предположението на инспектор Клемос, че това е дело на професионален убиец?

Лекарката вдигна глава от рисунката и се загледа някъде в пространството.

— Би могло… Очевидните признаци сочат натам, но има и други, не толкова очевидни, които ме карат да се колебая. От една страна, изстрелът от долу нагоре, особената траектория… не, това не е почерк на професионален убиец. Вторият изстрел може да се сметне за смъртоносен, за да е напълно сигурен, че е изпълнил поръчката, обаче както ви казах, още с първия изстрел смъртта е щяла да настъпи много бързо, но твърде болезнено и мъчително. Масивният кръвоизлив е предизвикал колапс на белите дробове, напълнил е хранопровода и трахеята, предизвиквайки ужасно чувство за давене, така че вторият изстрел му е спестил много страдания, бил е едва ли не акт на милосърдие.