Камилла Лэкберг - Вещицата

Бил си представи как дава началото на национално движение. Големите промени все трябваше да започнат някъде. Това, което започна със световното по хокей с топка за сомалийците, можеше да продължи с плаване за сирийците и да стигне кой знае докъде!

Гун сложи ръка върху неговата и му се усмихна.

— Още днес ще отида да говоря с Ролф, за да си уредя среща в центъра — каза Бил и си взе нова питка. След известно колебание извади още една и я метна на чайките. В крайна сметка и те имаха право да ядат.

Ева Берг вдигна шумата и я остави в коша. Както обикновено, когато огледа имота, сърцето й прескочи няколко удара. Всичко това беше тяхно. Историята на стопанството никога не ги бе тревожила. Двамата с Петер не бяха особено суеверни. Когато купиха имота преди десет години, хората се разприказваха за всички нещастия, сполетели предишното семейство. Но доколкото Ева разбираше, голямата трагедия бе причинила всичко останало. Смъртта на малката Стела беше довела до трагичната съдба на семейство Странд, но това нямаше нищо общо със самото стопанство.

Ева се наведе напред и продължи да търси плевели, игнорирайки болката в коленете. За нея и Петер новият им дом беше рай. Идваха от града, ако Удевала можеше да се нарече град, но винаги бяха мечтали за живот на село. Стопанството в покрайнините на Фелбака беше перфектно във всяко отношение. Цената беше ниска заради случилото се, но за тях това означаваше единствено, че можеха да си позволят да го купят. Ева се надяваше, че са успели да изпълнят мястото с достатъчно любов и позитивна енергия.

Най-хубавото беше колко добре се чувстваше тук Неа. Бяха я кръстили Линеа, но тя още от малка произнасяше името си Неа, така че за Ева и Петер стана естествено също да я наричат така. Сега беше на четири годинки и се държеше толкова своенравно, че на Ева не й се мислеше каква ще бъде като тийнейджърка. Но изглежда с Петер нямаше да имат повече деца, така че когато настъпеше пубертетът, щяха поне да могат да се съсредоточат изцяло върху Неа. В момента обаче това й се струваше твърде далеч във времето. Засега дъщеря им хвърчеше сред животните във фермата като малка топка енергия, а русата коса, която беше наследила от Ева, приличаше на облак, обгърнал светлото й лице. Ева все се тревожеше, че Неа ще изгори на слънцето, но момиченцето като че ли просто трупаше още повече лунички.

Изправи се и избърса потта от челото си с китка, за да не се изцапа с градинските ръкавици. Обичаше да плеви зеленчуците. Контрастът с работата в офиса беше прекрасен. Изпитваше детинско щастие да вижда как семената, които е засяла, растат и се превръщат в реколта, готова за прибиране. Не можеха да печелят от стопанството, но имаха зеленчукова градина, картофено поле и билкова градина, които бяха достатъчни за нуждите на домакинството. Понякога Ева изпитваше угризения, че живеят толкова добре. Животът й беше станал по-хубав, отколкото някога би могла да си представи. Нямаше нужда от нищо повече на този свят освен Петер, Неа и дома им.

Ева започна да вади моркови. В далечината видя Петер да се задава с трактора. Той работеше в Тетра Пак, но обичаше да прекарва цялото си свободно време в трактора. Сутринта бе излязъл рано, много преди тя да се събуди, и беше взел със себе си обяд и термос с кафе. Към имота спадаше и малко парче гора. Петер бе решил да я попрочисти и Ева знаеше, че той ще се върне с дърва за зимата, потен и мърляв, с мускулна треска и широка усмивка.

Сложи морковите в една кошница и я остави настрана — бяха за вечерята днес. После свали ръкавиците си, остави ги до кошницата и тръгна към Петер. Замижа и опита да види Неа в трактора. Сигурно беше заспала, както винаги, когато се возеше вътре. Днес й се бе наложило да стане рано, но тя обичаше да ходи с Петер в гората. Може и да обичаше майка си, но боготвореше баща си.

Тракторът вече се приближаваше по алеята към къщата.

— Здравей, скъпи — каза Ева, когато Петер изгаси двигателя.

Сърцето й направи няколко допълнителни удара, когато видя усмивката му. Все още, след всички тези години, той караше коленете й да омекват.

— Здрасти, мила! Хубаво ли изкарахте деня?

— Да…

Защо говореше в множествено число?

— Ами вие? — добави тя бързо.

— Кои ние? — попита Петер и я дари с потна целувка, след което се огледа.

— Къде е Неа? Следобеден сън ли спи?

Ушите й започнаха да пищят и Ева чу собствения си глас някъде в далечината:

— Мислех, че е с теб.

Двамата се спогледаха, докато светът им рухваше.