Камилла Лэкберг - Вещицата

Здесь есть возможность читать онлайн «Камилла Лэкберг - Вещицата» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2018, ISBN: 2018, Издательство: Колибри, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Вещицата: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Вещицата»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Десетият международен бестселър на Камила Лекберг е поредният психологически трилър, в който действието отново се развива в живописното градче Фелбака.
Четиригодишната Неа е намерена убита в същата гора, в която преди трийсет години е открита мъртва малката Стела. За убийството на Стела някога са били обвинени две тринайсетгодишни приятелки, Хелен и Мари, признали и впоследствие отрекли вината си. Тогава Хелен остава при родителите си, а Мари заминава и става известна актриса. Завръща се точно когато местното население е потресено от новото убийство. Подозренията падат върху двете им, но и върху хора от обкръжението им, а някои ксенофобски настроени местни жители обвиняват колонията от сирийски бежанци. Пожари, убийства, стрелби, отчаяни, комплексирани и покварени тийнейджъри — и, естествено, разследването на Ерика, която пише книга за двете загинали момиченца.
А в далечния 17 век една млада жена, обявена от господстващия клир за вещица, проклина своите мъчители до десето коляно. За автора

Вещицата — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Вещицата», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Розово — каза дамата замечтано. — Обичам розово.

— Знаеш ли, имам точно каквото търсиш. Анасонолистна шипка. Най-важното е да си малко по-внимателна, като я засаждаш. Изкопаваш дълбока дупка и я поливаш обилно. Добавяш малко тор, ще ти дам подходящ вид, след което слагаш розовия храст. Запълваш с пръст и отново поливаш. Първоначалното поливане е много важно, за да хванат корените. След това трябва да се грижиш единствено да не изсъхне. И да я подрязваш всяка година в началото на пролетта. Обикновено се казва, че това трябва да се прави, когато листата на брезите станат големи колкото миши уши.

Дамата гледаше влюбено розовия храст, който Сана постави в количката й. Много добре я разбираше. В розите имаше нещо специално. Сана често сравняваше хората с цветя. Ако Стела беше цвете, определено щеше да е роза. Галска роза. Красива, великолепна, с множество венчелистчета.

Жената се прокашля и попита:

— Всичко наред ли е?

Сана тръсна глава и осъзна, че отново се е зареяла в спомени.

— Да, просто съм малко изморена. Тази жега…

Жената кимна в отговор на недовършеното изречение.

Но не, не всичко беше наред. Злото се бе завърнало. Сана го усещаше също толкова ясно, колкото и аромата на розите.

Да прекарваш почивните си дни с децата, не може да се определи като свободно време, мислеше си Патрик. По странен начин беше просто прекрасно и в същото време абсолютно изтощително. Особено сега, когато сам отговаряше и за трите деца, докато Ерика обядваше с Ана. Освен това, противно на здравия разум, беше завел децата долу на брега, защото бяха започнали да стават неспокойни у дома. Обикновено беше по-лесно да ги усмири, като им намери занимание, но беше подценил колко много ще го затрудни тъкмо крайбрежната обстановка. На първо място имаше риск от удавяне. Къщата им се намираше в Селвик, точно над плажа, и Патрик многократно се бе будил, облян в студена пот, защото бе сънувал как някое от децата се е измъкнало навън и е стигнало до морето. На второ място беше пясъкът. Ноел и Антон не просто хвърляха упорито пясък по другите деца, което му докарваше сърдити погледи от страна на родителите им, ами по някаква непонятна причина им харесваше да го пъхат в устата си. Самият пясък не беше чак такъв проблем, но Патрик настръхваше при мисълта за всички останали гнусотии, които можеха да се озоват в мъничките усти на близнаците. Вече беше дръпнал един фас от юмрука на Антон, а беше въпрос на време някое от момчетата да хване парче стъкло. Или пакетче снус.

Добре че беше Мая. Понякога Патрик се чувстваше гузен, че тя се грижи толкова за малките си братя, но Ерика все твърдеше, че на Мая й харесва да го прави. Както на нея й бе харесвало да се грижи за Ана.

Сега Мая следеше близнаците да не нагазят твърде навътре във водата, насочваше ги с твърда ръка към брега, внимаваше какво лапат и изтупваше децата, върху които братята й бяха хвърлили пясък. На Патрик понякога му се искаше тя да не е толкова прилежна. Боеше се, че я очакват много ядове, ако продължава да е толкова старателна.

Откакто имаше проблеми със сърцето преди няколко години, той знаеше колко важно е да се грижиш за себе си и да си даваш почивка. Въпросът беше дали времето, прекарано с децата, можеше да се нарече така. Макар и да ги обичаше повече от всичко, той бе принуден да признае пред себе си, че понякога му липсваше спокойствието на полицейското управление в Танумсхеде.

Мари Вал се излегна върху шезлонга и протегна ръка към питието си. „Белини“. Шампанско със сок от праскови. Е, не беше като това на „Харис“ във Венеция, за жалост. Тук нямаше пресни праскови. Наложи й се да направи бледо подобие със сок „Провива“ [2] Марка плодови сокове, собственост на „Данон“, предназначени за скандинавския пазар. — Б. пр. и евтиното шампанско, с което скръндзите от филмовото студио бяха напълнили хладилника й. Но трябваше да се задоволи с това. Беше поискала съставките за коктейла да я очакват, когато пристигне.

Чувството да се върне тук беше доста особено. Не в дома си, разбира се. Той отдавна беше съборен. Не можеше да не се зачуди дали собствениците на новата къща, построена върху парцела, са били посещавани от зли духове, предвид всичко, което се беше разиграло там. Вероятно не. Злото вероятно беше отишло в гроба заедно с родителите й.

Мари отпи още една глътка от белинито. Питаше се къде ли са собствениците на къщата, в която бе отседнала. Дори човек да не прекарваше много време в Швеция, ясният и топъл август беше отлично време да се наслади на вилата, за чиято покупка и обзавеждане сигурно бяха отишли доста милиони. По всяка вероятност собствениците бяха отишли в подобната на замък къща в Прованс, която Мари откри, когато потърси информация за тях в гугъл. Богатите хора обикновено се задоволяваха единствено с много от всичко. В това число и с летни вили.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Вещицата»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Вещицата» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Камилла Лэкберг - Укрощение
Камилла Лэкберг
Камилла Лэкберг - Ледяная принцесса
Камилла Лэкберг
Камилла Лэкберг - Ангелотворец
Камилла Лэкберг
Камилла Лэкберг - Призрачный маяк
Камилла Лэкберг
Камилла Лэкберг - Письмо от русалки
Камилла Лэкберг
Камилла Лэкберг - Железный крест
Камилла Лэкберг
Камилла Лэкберг - Вкус пепла
Камилла Лэкберг
Камилла Лэкберг - Проповедник
Камилла Лэкберг
Камилла Лэкберг - Золотая клетка [litres]
Камилла Лэкберг
Камилла Лэкберг - Золотая клетка
Камилла Лэкберг
Камилла Лэкберг - Ведьма
Камилла Лэкберг
Камилла Лэкберг - Менталист
Камилла Лэкберг
Отзывы о книге «Вещицата»

Обсуждение, отзывы о книге «Вещицата» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x