Камилла Лэкберг - Вещицата

Здесь есть возможность читать онлайн «Камилла Лэкберг - Вещицата» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2018, ISBN: 2018, Издательство: Колибри, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Вещицата: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Вещицата»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Десетият международен бестселър на Камила Лекберг е поредният психологически трилър, в който действието отново се развива в живописното градче Фелбака.
Четиригодишната Неа е намерена убита в същата гора, в която преди трийсет години е открита мъртва малката Стела. За убийството на Стела някога са били обвинени две тринайсетгодишни приятелки, Хелен и Мари, признали и впоследствие отрекли вината си. Тогава Хелен остава при родителите си, а Мари заминава и става известна актриса. Завръща се точно когато местното население е потресено от новото убийство. Подозренията падат върху двете им, но и върху хора от обкръжението им, а някои ксенофобски настроени местни жители обвиняват колонията от сирийски бежанци. Пожари, убийства, стрелби, отчаяни, комплексирани и покварени тийнейджъри — и, естествено, разследването на Ерика, която пише книга за двете загинали момиченца.
А в далечния 17 век една млада жена, обявена от господстващия клир за вещица, проклина своите мъчители до десето коляно. За автора

Вещицата — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Вещицата», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Не можем ли да опитаме да повлияем малко на избора й? Кристина има толкова хубава фигура. Талията й е по-тясна от моята, дори гърдите й са по-хубави. Просто никога не смее да го покаже. Представи си колко ще е красива с прилепнала дантелена рокля с деколте!

— Не ме намесвай, ако искаш да опиташ да преобразиш Кристина — каза Ана. — Лично аз смятам да й кажа, че изглежда фантастично, независимо каква рокля си хареса.

— Пъзла.

— Гледай си твоята свекърва, аз ще си гледам моята.

Ана отхапа с наслада от сандвича си.

— Да, понеже Естер ти създава толкова грижи — каза Ерика и си представи милата майка на Дан, която никога не би изразила и най-малката критика или несъгласие.

Ерика го знаеше от собствен опит, още от далечното време, когато самата тя ходеше с Дан.

— Да, права си, имам късмет с нея — каза Ана и изруга, защото изпусна сандвича върху корема си.

— Не се притеснявай, така и така никой няма да те гледа в корема, предвид огромните ти гърди — каза Ерика и посочи G-чашките на Ана.

— Затваряй си устата.

Ана избърса, доколкото можа, майонезата от роклята си. Ерика се наведе напред, хвана лицето на малката си сестра и я целуна по бузата.

— Какво беше това? — попита Ана сепнато.

— Обичам те — каза Ерика простичко и вдигна чашата си. — За нас, Ана. За теб и мен и лудите ни семейства. За всичко, през което сме преминали, за всичко, което сме преживели, и за това, че вече нямаме тайни една от друга.

Ана примигна няколко пъти, после вдигна чашата си с кола и се чукна с Ерика.

— За нас.

За миг на Ерика й се стори, че долавя тъмен отблясък в погледа на Ана, но секунда по-късно той изчезна. Сигурно си въобразяваше.

Сана се наведе над градинския жасмин и вдиша аромата му. Това не я успокои както друг път. Около нея обикаляха клиенти, вдигаха саксии и слагаха почва за цветя в количките си, но тя почти не ги забелязваше. Пред себе си виждаше единствено фалшивата усмивка на Мари Вал.

Сана не можеше да проумее факта, че тя се е върнала. След всички тези години. Сякаш не беше достатъчно, че срещаше Хелен из градчето и трябваше да й кима.

Беше приела, че Хелен живее наблизо и може да се натъкне на нея по всяко време. В очите й се виждаше болката, която я разяждаше все повече с всяка изминала година. Но Мари никога не бе показала разкаяние, лицето й грееше усмихнато от страниците на всички списания за знаменитости.

А сега се бе върнала. Фалшивата, красива, засмяна Мари. Бяха в един клас в църковното училище. Сана гледаше със завист дългите й мигли и косата, която се спускаше чак до кръста й, но в същото време виждаше чернилката в нея.

Слава богу, родителите й нямаше да видят усмихнатата Мари из градчето. Сана беше на тринайсет, когато мама почина от рак на черния дроб, и на петнайсет, когато издъхна татко. Лекарите така и не можаха да посочат точна причина за смъртта, но Сана знаеше какво е станало. Беше умрял от мъка.

Сана поклати глава и мигрената напомни за себе си.

Принудиха я да се премести при леля Лин, но там не се чувстваше у дома си. Децата на Лин и вуйчо Пол бяха няколко години по-малки от нея и те не знаеха какво да правят с една осиротяла тийнейджърка. Никога не се държаха гадно или глупаво, правеха каквото могат, но си оставаха чужди хора.

Сана си избра гимназия по земеустройство далеч оттам и започна да се труди почти веднага след като завърши. Оттогава живееше за работата си. Държеше малък градинарски магазин в края на Фелбака. Не печелеше много, но достатъчно, за да издържа себе си и дъщеря си. Това й беше достатъчно.

Когато се разбра, че Стела е била убита, родителите й се превърнаха в живи мъртви. В известен смисъл ги разбираше. Някои хора излъчват по-силна светлина от останалите и Стела беше от тях. Винаги радостна, винаги мила, винаги пълна с целувки и прегръдки, които раздаваше на всички наоколо. Ако през онази гореща лятна утрин Сана бе могла да умре вместо сестра си, щеше да го направи.

Но вместо това в езерцето откриха тялото на Стела. А след нея не остана нищо.

— Извинете, има ли роза, която се гледа по-лесно от останалите?

Сана се стресна и вдигна поглед към жената, която се бе приближила незабелязано до нея. Жената й се усмихна и угрижената физиономия на Сана се отпусна.

— Обичам рози, но за жалост, не ме бива в градинарството.

— Цветът има ли значение? — попита Сана.

Беше експерт в това да помага на хората да откриват подходящите за тях растения. За някои това бяха цветя, които се нуждаят от много грижи и внимание. Такива хора можеха да накарат орхидея да цъфти и да прекарат с нея дълги, щастливи години. Други едва успяваха да се грижат за самите себе си, така че им трябваха търпеливи, издръжливи растения. Не непременно кактуси, тях Сана пазеше за най-тежките случаи, но можеше да предложи лилия на мира или монстера например. И се гордееше, че винаги свързва правилните растения с правилния тип хора.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Вещицата»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Вещицата» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Камилла Лэкберг - Укрощение
Камилла Лэкберг
Камилла Лэкберг - Ледяная принцесса
Камилла Лэкберг
Камилла Лэкберг - Ангелотворец
Камилла Лэкберг
Камилла Лэкберг - Призрачный маяк
Камилла Лэкберг
Камилла Лэкберг - Письмо от русалки
Камилла Лэкберг
Камилла Лэкберг - Железный крест
Камилла Лэкберг
Камилла Лэкберг - Вкус пепла
Камилла Лэкберг
Камилла Лэкберг - Проповедник
Камилла Лэкберг
Камилла Лэкберг - Золотая клетка [litres]
Камилла Лэкберг
Камилла Лэкберг - Золотая клетка
Камилла Лэкберг
Камилла Лэкберг - Ведьма
Камилла Лэкберг
Камилла Лэкберг - Менталист
Камилла Лэкберг
Отзывы о книге «Вещицата»

Обсуждение, отзывы о книге «Вещицата» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x