Камилла Лэкберг - Вещицата

Линда погледна Сана, която се подрусваше на седалката.

— Според теб какво ще каже Стела, когато види всичките ти дрехи?

— Мисля, че ще се зарадва — каза Сана с усмивка и за секунда заприлича досущ на малката си сестра. — Но може и да ми завиди.

Линда се усмихна, докато завиваше по алеята към къщата. Сана беше толкова грижовна кака.

— Ще й обясним, че тя също ще получи хубави дрехи, когато е неин ред да тръгне на училище.

Едва успя да спре колата, преди Сана да изскочи навън и да отвори багажника, за да извади нещата си.

Вратата на къщата се отвори и Андерш излезе на верандата.

— Извинявай, че закъсняхме — каза Линда. — Спряхме да хапнем.

Андерш я погледна със странно изражение.

— Знам, че скоро ще е време за вечеря, но Сана много искаше да отидем на сладкарница — продължи Линда и се усмихна на дъщеря им, която прегърна татко си набързо и се втурна вътре в къщата.

Андерш поклати глава.

— Не е това. Аз… Стела не се е прибрала.

— Не е ли?

Един поглед към Андерш беше достатъчен стомахът й да се свие на топка.

— Не, а звънях и на Мари, и на Хелен. И двете не са си у дома.

Линда си отдъхна и затвори вратата на колата.

— Спокойно, сигурно просто закъсняват. Знаеш я каква е Стела, вероятно е искала да минат през гората и да им покаже всичко.

Тя целуна Андерш по устата.

— Сигурно си права — каза той, но не изглеждаше убеден.

Телефонът звънна и Андерш забърза към кухнята, за да вдигне.

Линда сви вежди, докато се навеждаше да събуе обувките си. Не беше обичайно за Андерш да се тревожи толкова. Но все пак беше прекарал цял час сам вкъщи, чудейки се какво става.

Когато се изправи, Андерш стоеше пред нея. Изражението на лицето му накара топката в стомаха й да се завърне с пълна сила.

— Обади се Коге [5] Героите в книгата назовават персонажа единствено с инициалите на личното му име, KG, които на шведски се произнасят „ко ге“. Самото име не се споменава, но е възможно да става дума за двойното име Карл Густав. — Б. пр. . Хелен се е прибрала и сега ще вечерят. Коге е звъннал на Мари и по неговите думи двете момичета твърдят, че са се разделили със Стела в пет часа.

— Какво говориш?

Андерш си обу маратонките.

— Търсих навсякъде из фермата, но може отново да е отишла в гората и да се е изгубила.

Линда кимна.

— Трябва да отидем да я потърсим.

Тя се приближи до стълбите и викна към горния етаж:

— Сана? С татко ще отидем да потърсим Стела. Сигурно е в гората. Знаеш колко обича да ходи там. Скоро ще се върнем!

Погледна мъжа си. Не искаше да покаже притеснението си пред Сана.

Но половин час по-късно вече не можеха да го скрият един от друг. Андерш беше стиснал волана толкова силно, че кокалчетата му бяха побелели. След като претърсиха гората до стопанството, те се върнаха обратно по пътя и минаха бавно покрай всички места, където знаеха, че Стела обича да ходи. Но не видяха и помен от нея.

Линда сложи ръка върху коляното на Андерш.

— Трябва да се връщаме.

Андерш кимна и я погледна. Тревогата в очите му беше плашещо отражение на нейните собствени чувства.

Трябваше да се обадят в полицията.

Йоста Флюгаре прелистваше документите пред себе си. Беше понеделник през месец август, така че купчината не беше особено голяма. Нямаше нищо против да работи през лятото. С изключение на някоя и друга игра на голф от време на време, нямаше нищо по-добро за вършене. Разбира се, Ева идваше на гости от време на време, но откакто роди отново, посещенията станаха по-редки, което беше напълно разбираемо. На Йоста му стигаше, че винаги е добре дошъл да отиде при нея в Гьотеборг и поканата беше искрена. Тези редки срещи с новото му семейство бяха достатъчни. А и беше по-добре Патрик да почива през лятото, тъй като той имаше малки деца. Йоста и Мелберг можеха да си седят тук като два стари впрегатни коня и да приемат жалбите, които пристигаха. Мартин наминаваше доста често, за да нагледа „старчетата“, както се изразяваше, за да ги дразни, но според Йоста той просто искаше малко компания. Мартин не беше срещнал нова жена, след като Пия почина, което беше жалко. Мартин беше добро момче, а дъщеря му имаше нужда от женско внимание. Знаеше, че Аника, секретарката на управлението, понякога се грижи за момичето, под претекст че Тюва може да си играе с нейната собствена дъщеря Леа. Само че това не беше достатъчно. Момиченцето се нуждаеше от майка. Но Мартин не беше готов за нова връзка и нямаше какво да се направи. Любовта идваше, когато си поиска, и за самия Йоста бе имало само една жена. Но си мислеше, че Мартин е прекалено млад, за да живее така.