Джеф Абот - Адреналин

Но тъй като спойката между тухлите е временна, те може да бъдат изолирани. Щом можеш да разрушиш стена, ще можеш да разбиеш и тухла. Трябва само да намериш подходяща тухла.

Седнах и си поръчах газирана вода на маса навън в кафене близо до големия уличен пазар „Алберт Каюп“ в южната част на Амстердам. Въздухът ухаеше на риба, подправки и цветя. Зачетох се в холандски вестник и се опитах да се поставя на мястото на Питър Самсън, канадския контрабандист, чиято роля играех в операция на Фирмата преди година. Самсън беше готин тип за контрабандист, плащаше си сметките и подкупите и не убиваше хора. Бях ужилил двама украински трафиканти на оръжие, които се опитваха да натоварят на кораб откраднат уран и да го изпратят на радикална групировка в Ню Йорк. Уранът се оказа фалшив (подправен от тях), както и радикалната групировка (подправена от мен). Самсън беше обявен за невинен по тайните канали на престъпния свят, когато двамата мъже бяха намерени мъртви в апартамент в Прага, убити от деловите им партньори, които не приеха провала им. Бяха прецакани от нехайството и алчността си и заради нарушаване на основното доверие. Групировките се сформират по необходимост и на членовете им не можеше да се гласува пълно доверие.

Щях да се представя за Самсън и човекът, когото исках да видя, все още щеше да ми има доверие. Бях го открил, като се обадих на старите си познати в Прага и научих, че преди шест месеца се е преместил в прекрасния Амстердам.

Пиех третата си безалкохолна напитка, когато той дойде, движейки се предпазливо покрай сергиите. Беше прегърбил рамене и от устата му висеше цигара. Бях седнал там, защото предположих, че той ще мине през уличния пазар, за да стигне до магазинчето си. Представих си мириса на лавандулово масло в косата му и леко отблъскващата миризма на чесън в дъха му. Помнех, че той дъвчеше капсули чесън, защото се страхуваше да не настине.

Той влезе през врата близо до ъгъла. На табелката пишеше, че работилницата за поправка на часовници се нарича „Оранжев часовников механизъм“ в чест на занаята му и националния цвят на втората му родина. Затвори вратата.

Прекосих улицата и преброих до трийсет. На първия етаж имаше магазинче за стари компактдискове и грамофонни плочи. В задименото помещение се виждаше грифът на китарата на стар албум на „Клаш“. Зад касата седеше отегчен пънкар и чакаше пънкът да се върне. Стълби водеха нагоре към „Оранжев часовников механизъм“. Качих се и натиснах дръжката на вратата, която се отвори. Той не беше заключил, защото носеше пазарски чанти.

Влязох вътре и видях, че Грегор слага чантите на дървен тезгях. В стъклени витрини бях изложени часовници за колекционери. На маса, покрита с черно кадифе, бяха наредени купчини лъскави части за часовници и инструменти, готови за работа. Грегор беше много добър във внасянето на ред в хаоса.

Затворих вратата.

Той се обърна и ме изгледа изпитателно.

— Познавам те. — Беше ме виждал само няколко пъти, но часовникарите запомнят детайлите. — От Прага. — Не подскачаше от радост. — Ти познаваше братята Врана.

— Да. Те се опитаха да ме измамят. Но аз не се ядосах толкова много, колкото партньорите им. — Братята Врана бяха тъпаците, които се помъчиха да откраднат от мен несъществуващи пари за несъществуваща стока и операцията по ужилването, която проведох, помогна на Фирмата да опразни банковите им сметки. Деловите им партньори го приеха тежко и изразиха разочарованието си с брадва.

— Погребаха ги в един ковчег — отбеляза Грегор. — Не бяха необходими два.

Той играеше донякъде с братята Врана. Бяха използвали бизнеса му като прикритие, за да пренасят стоки от Източна Европа в Британия.

— Спомням си, че ти вечно се притесняваше да не се простудиш. Климатът в Амстердам повече ли ти харесва? — попитах.

— Не може да се нарече тропически, но кихам по-малко. — Грегор беше нервен, защото не знаеше каква роля бях играл в смъртта на братята Врана. Той присви очи. — Самсън от Торонто. Още ли се казваш така?

Усмихнах се.

— Това е единственото име, което имам.

Грегор не отвърна на усмивката ми и провери дали съм въоръжен, като каза: „Трябва ми бонбонче“ и бавно бръкна в джоба си. Напрегнах се, но не извадих пистолета си. Грегор измъкна пакетче чеснови капсули и пъхна една между тънките си устни.

Проверка. Не бях дошъл да го убивам, а да му предложа сделка или да получа информация. Той беше организирал контрабандния маршрут за фалшивия уран, но тъй като радиоактивният материал не беше пренесен, Фирмата реши да го остави на мира и в играта, за да го използва отново. Той обаче се беше преместил в Амстердам, вероятно за ново начало. Холандия предоставяше по-добри и повече контрабандни маршрути, свързани с огромното пристанище в Ротердам.