Джеф Абот - Адреналин

Докоснах рамото му.

И Грегор се опита да пререже гърлото ми.

Ножът беше малък, но и вената не е голяма. Не бях сигурен дали е от часовникарските му инструменти, или беше оръжие, което Грегор държи под ръка. Чух изсвистяването и се дръпнах назад. Острието разсече въздуха близо до лицето ми.

— Мамка му — колебливо каза Грегор. — Извинявай, но искам да си тръгнеш.

— Обиден съм, че се страхуваш повече от него, отколкото от мен.

Той пусна малкия нож.

— Нямаше да те раня сериозно.

— Кажи го на сънната ми артерия. Защо се страхуваш толкова много от този човек?

Грегор не отговори и аз реших, че щом се бои от насилие, ще му покажа малко. Само да го вкуси. Блъснах го към масата за поправка на часовници и го повалих със силен удар върху стола.

— Не се заяждай — закашля се той. — Исках само да те изгоня оттук. Остави ме на мира.

— Не е честно, Грегор. — Огледах часовникарските инструменти. Бяха направени да прикрепят частите и да изваждат метални парченца. Единият беше извит като хирургичен инструмент. Взех го.

Сложих пръсти от двете страни на лявото му око и вдигнах зловещото на вид малко сечиво.

— Не познавам мъжа с белега! — изкрещя Грегор.

— Вярвам ти. Но познаваш русокосия.

— Моля те, моля те!

— Грегор, не желая да те наранявам. Искам да отидеш на купона на доведената си дъщеря и да се радваш на доброто си зрение.

— Трябва да взема тортата — изхлипа той. — За играта.

— Какво?

— Децата я играят. Парче лепкава торта, окачено на връв. Опитваш се да го изядеш най-бързо…

— Звучи забавно. Искам да присъстваш на това, да отидеш да вземеш тортата и да спечелиш надпреварата.

— Надявам се, че празненството ще бъде страхотно. И ще отидеш веднага щом ми кажеш името на мъжа и къде е.

Той се опита да се отскубне от мен.

— Стар приятел ли ти е русокосият?

— По-скоро… приятел на един приятел. — Той се пречупи. — Името на русия е Пит. Близък е на един мой познат.

— А познатият ти?

— Казва се Ник Тен Бум. Не го познавам отдавна. Двамата пихме бира преди седмица и Пит дойде с него. Но Ник има връзки и Пит се държи така, сякаш и той има.

— И за какво говорихте, докато пихте бира?

— За „Аякс“, футболния отбор на Амстердам. И за жени.

Доближих острието до окото му.

— И после? Само седяхте и пихте бира?

— Отидохме в „Розе Бюрт“, квартала с червените фенери.

— Но ти си женен отскоро, Грегор.

— Аз… не участвах. Нито те.

— Само сте отишли да погледате курвите? — произнесох го почти със същия тон като съпруга, която не може да повярва на ушите си.

— Така искаше Пит. Беше малко пиян. Той обича бира. Искаше да види проститутките на витрините.

— Сводник ли е?

Грегор облиза устни.

— Не, не. Не знам защо искаше да отиде там. Настоя. Отидохме и се посмяхме на жените, които стояха зад стъклата. Пит се смя и ние с Ник също се смяхме. Правиш каквото на Пит му харесва. Той е властен човек.

Да се смеят на проститутки? Не му вярвах.

Порязах го лекичко, близо до клепача.

— За какво друго говорихте?

Той извика и стисна зъби.

— Добре, добре. Пит искаше да знае за прехвърлянето на стоки в Северна Америка. Разпитва ме. Как съм вкарвал стоки в Щатите. Казах му, но ми се стори, че решиха, че съм твърде дребна риба за онова, което искат. Вероятно предположиха, че не транспортирам часовници в достатъчно големи количества.

— Виждал ли си Пит или Ник оттогава? — Преместих инструмента толкова близо до окото му, че видях как очната му ябълка трепери и се тресе.

Грегор не отговори веднага и аз забих малкото острие в дланта му. Той изохка. От ръката му бликнаха няколко капки кръв.

— Следващото ще бъде окото ти. Говоря сериозно, Грегор. Няма да искаш да ми пречиш.

— Не съм виждал Пит отново. Пих бира с Ник преди две вечери.

— С какво се занимава Ник?

— Работи с Пит, но го познавам чрез приятели в бизнеса. Специалист е по компютрите. Върши измами по интернет, банкови писма от Нигерия, такива неща. Не знам как се е забъркал в контрабандата. — Лицето му беше напрегнато под ръцете ми. — Той е… странен. Не искам да бъда приятел с него, но Ник има хубави списъци за продажби в електронната поща.

— Аха, спамър. Истинско зло. Къде мога да намеря Ник? — Допрях острия край на инструмента до езика си и навлажних метала.

Грегор потрепери в хватката ми.

— Живее над кафене в квартала „Джордан“, но през повечето време виси в бар на име „Хрейс Хандер“, близо до „Розе Бюрт“. Познават го там.