Джеф Абот - Адреналин

Пуснах го. Бавно.

— Ти се опита да ми прережеш гърлото. Ако искаш да забравя тази лоша твоя идея, ще забравиш, че сме разговаряли. Няма да споменаваш за мен, освен ако не се нуждая от теб във връзка с онези типове. Тогава ще бъдем приятели, ясно ли е?

Грегор кимна.

— Ти търсиш Пит. Не го харесвам. Да гори в ада. — Той притисна до гърдите си ранената си ръка, но внимателно, за да не изцапа с кръв ризата си. Не ме погледна. Хората винаги се срамуват, след като пропеят.

— Ако кажеш на някого за посещението ми, ще се върна, Грегор. Няма да сторя нищо лошо на Ник. Само искам да говоря с Пит. Но предупредиш ли ги за мен, ще се обадя в посолството и ще бъдеш на първия самолет за Прага.

— Няма да кажа нищо.

Пъхнах още една пачка евро в джоба му. Той въздъхна облекчено. Извадих мобилния му телефон и попитах:

— Как се казват жена ти и доведената ти дъщеря?

— Остави ги на мира, Самсън, моля те! — уплашено извика.

— Имената им — ледено повторих аз.

— Жена ми е Биби, а доведената ми дъщеря — Бетина.

— Надявам се ти и Биби да сте щастливи, Грегор. Честити от мен рождения ден на Бетина. — Изгледах го продължително. — Ако някога направят филм за Питър Лор 3 3 Питър Лор (1904 — 1964), американски актьор от австрийски произход, често изпълняващ роли на чужденец злодей („Човекът, който знаеше прекалено много“ на Хичкок, „Тайният агент“, „Господин Мото“, „Гарванът“ и др.) — Б. пр. , ти трябва да играеш главната роля. — Обърнах се и излязох.

Не бях свикнат да измъчвам хора и ако Грегор не се беше опитал да пререже гърлото ми, щях да бъда много по мил. Но уплашен, той ми беше полезен.

Прегледах списъка с обажданията на шикозния му смартфон. Ник му беше звънял преди два дни, късно следобед. Вероятно го беше поканил да пият бира в „Хрейс Хандер“. Проверих другите обаждания. Не изскочи нищо интересно. Много обаждания до Биби, няколко до Бетина. Нищо повече.

Прослушах гласовата поща. Едно съобщение от Биби на бърз холандски. Напомняше му да купи украсата за купона на Бетина. Биби звучеше нетърпелива и пияна и два пъти повтори, че Грегор е безполезен боклук, но не беше моя работа да поставям под съмнение избора му. Истинската любов е сляпа, помислих си и внезапна остра болка стегна гърдите ми, като се сетих за Луси.

Другото съобщение беше от Ник отпреди седмица. Имаше и бонус — снимка на Ник в гласовата поща. Дебеловрат, с червена коса, завързана на къса опашка, не се усмихваше. „Хрейс Хандер“, довечера, ако се изплъзнеш от оковите на Биби. Ще се видим там в шест. Искам да се запознаеш с един мой приятел“ — казваше Ник в неизтритото съобщение.

Споменатият приятел беше Пит. Грегор беше добър в промъкването през всякакви граници под носа на властите.

Какво искаше да вкара нелегално в Щатите Пит?

„Хрейс Хандер“ не беше хубав като „Де Роде Принс“. Всъщност беше по-неприятен и от тоалетна.

Намираше се в края на „Розе Бюрт“, на една-две преки от осветените витрини, където позираха проститутките. Трудно беше да се повярва, че в квартала живеят семейства и почтени работещи хора, но това беше факт и „Хрейс Хандер“ не беше бар, който отваряше по обяд.

Вървях сред тълпите японски туристи. В ранната вечер улиците бяха пълни с нервни зяпачи, които искаха само да гледат, без да пипат. Момичетата във витрините предимно позираха и се фръцкаха заради туристите, сякаш това беше игра за загряване. Знаех, че сериозните играчи ще дойдат скоро.

„Хрейс Хандер“ беше не дупка, а караоке бар. Това го правеше хиляди пъти по-противен. Представете си „Мюзик айдъл“ — само че с пияни съдии, които вероятно умеят да боравят с нож.

Беше едва девет, рано по холандските стандарти. На караоке сцената пиян млад испанец се мъчеше с песен от албума „Зад стените“ на Майкъл Джексън и приятелите му ръкопляскаха. Няколко мъже играеха билярд, други седяха в сепаретата. Две млади жени седяха до бара с гаджетата си. Хвърлих професионален поглед на питиетата — повечето клиенти предпочитаха водка или бира. Нямаше коктейли. След това направих профил на хората в заведението. Това е барманско умение. Неприятностите нямат нищо общо с пола, възрастта и финансовото положение.

Най-важното е къде седят клиентите и накъде гледат. Повечето тук бяха дошли да се напият, да пеят и да се посмеят на бездарните певци. Играчите на билярд, изглежда, се познаваха и беше малко вероятно да си разменят остри като саби реплики. В дъното имаше едно обезпокоително място — група едри, чернокоси мъже, които говореха на турски и оглеждаха бара така, сякаш очакваха да избухне скандал. Другото беше едно от момичетата в срещуположната страна на бара. Тя изглеждаше крайно отегчена и непрекъснато оглеждаше заведението, сякаш търсеше някой по-мускулест тип или с по-твърд задник, или с по-лъчезарна усмивка. Погледите й към другите мъже дразнеха гаджето й.