Джеф Абот - Адреналин

— Харесва ли ти Амстердам? — попитах.

— Чудесен е. Холандците са много мили хора. — Той засмука капсулата, изцеждайки всяка частица от тонизиращите свойства на чесъна. — Имат отлична система за здравно осигуряване.

Посочих магазинчето, което беше отрупано с инвентар.

— Бизнесът, изглежда, върви добре.

Грегор повдигна рамене.

— Часовниците са останка от един аналогов свят. Книги, плочи, филми — всичко стана електронно. — Той подсмръкна и изцъка с език. — Но хората все още харесват аналоговите часовници. Те са необходимост и лукс. Трябва винаги да знаем колко е часът и да изглеждаме добре, когато го правим. — Той се изкашля, за да прочисти гърлото си, и избърса устни с опакото на дланта си. — С какво мога да ти помогна? — попита, сякаш бях дошъл да разглеждам ролексите му.

Никога не отговарям на въпросите веднага и направо. Поне човекът, за когото се представях, не би го направил. Вместо това нахлух в личното пространство на Грегор и надникнах в чантите му. Неща за купон на дете, момиче. Салфетки, чинии, бонбони.

— Ще купонясваш, а?

— Преди четири месеца се ожених. Имам доведена дъщеря. Животът ми е… по-спокоен. Мисля, че не мога да ти помогна, Самсън. Вече нямам връзки.

— Имаш уебсайт за бизнеса си с часовници, Грегор. Вероятно въртиш международна търговия тук — поръчваш части от Швейцария и изпращаш стока в цяла Европа. Страхотна фасада за контрабанда.

— Махай се. Не знам какво имаш предвид. — В гласа му се прокрадна паника.

— Ще се махна. Мога да отида право в чешкото посолство и да им кажа, че един от опърничавите им синове си е уредил бизнес в тази хубава страна и ако не искат да бъдат поставени в неудобно положение от идиотските ти планове, трябва внимателно да те държат под око, да се вгледат в счетоводните ти книги и митническите ти декларации и да видят кои са клиентите ти.

— Вече не се занимавам с контрабанда. Сега имам легален бизнес.

— Трудно е да си изкарваш прехраната с употребявани часовници.

Отворих портфейла си и извадих внушителна пачка евро, осигурена от Мила. Всеки си има цена.

Грегор погледна тлъстата пачка и престана да ми заповядва да се махам.

— Трябва да намеря един човек. — Извадих снимка от джоба си, разпечатка на мъжа с белега от видеозаписа с Ясмина на Централната гара в Амстердам. — Бързо. Искам да знам дали си го виждал. — Дадох му снимката.

Той не ми я върна веднага и не каза, че не го познава. Това щеше да бъде твърде очевидна лъжа. Огледа мъжа така, сякаш изследваше повреден часовников механизъм, и тънките му като на пианист пръсти очертаха кръг около лицето.

— Не го познавам.

— Пак си помисли. Не искам като подарък за рождения си ден доведената ти дъщеря да научи, че чисто новият и баща е бил контрабандист. Или че все още е такъв.

— Тя няма да има нищо против, ако изчезна от живота и. Държи се така, сякаш е алергична към мен — отвърна Грегор, но отново се загледа в снимката. — Този не го познавам, но знам онзи мъж.

— Кой?

Той ме погледна и аз отброих няколко банкноти и ги плъзнах по тезгяха.

— Едрият с изрусената коса зад мъжа, когото ти ми посочи.

Погледнах снимката. На няколко крачки от мъжа с белега имаше грамаден, широкоплещест човек с изрусена до бяло коса. Изглежда, имаше азиатски произход, примесен с европейски.

— Него познавам — добави Грегор. Краят на снимката леко трепереше, когато я сложи в ръката ми. Ръцете на часовникарите не треперят.

— Пари ли ти дължи? — попитах аз и той допусна втора грешка. Поиска да знае защо търся русокосия. Очевидно за да го предупреди. — Кой е той, Грегор?

— Ще трябва да си помисля за името. — Той отстъпи назад към масата с инструментите.

— Няма да ти дам повече пари. Кой е той, Грегор?

— Първо ми кажи защо търсиш тези хора.

— Имам делово предложение за тях.

— Можеш да ги снимаш, а не можеш да отидеш и да им се представиш? Знам ли. Снимката прилича на полицейска. Изрязана е.

Разбира се, че беше. Бях изрязал Ясмина.

— Грегор, кажи ми името на русия и къде да го намеря.

— Русият… Виж, ще ти направя услуга и ще ти дам съвет. Стой далеч от него, по дяволите. Каквато и работа да имаш предвид, намери някой друг.

Пристъпих към него.

— Кажи ми.

— Не, не. Ако ти кажа, ще те изпратя при него, а това означава, че той ще ми дойде на гости. Не, благодаря. — В гласа му прозвуча ужас. — Той разрязва хората, които му пречат. Не. Аз съм семеен човек. Ще ти кажа името му, но накарай някой друг да ти каже къде да го намериш. Не искам да съм аз.