Джеф Абот - Адреналин

— Какво има? — попита Едуард.

— Пит се качи горе. Каза, че не манипулираш правилно жената и не знаеш как да я пречупиш напълно. Той щял да го направи.

Едуард се обърна и хукна нагоре по стълбите. Натисна дръжката на вратата на банята, но беше заключено. Разби вратата и видя, че Пит е навел младата жена над тоалетната чиния и смъква панталоните си. В ръката си държеше старинен къс японски меч уакизаши и прокарваше острието по гърба на жената. Тя трепереше мълчаливо. Писъците за помощ отдавна бяха извън възможностите й.

Едуард извади пистолета от колана си и опря дулото във врата на Пит.

— Много те моля. Това е моят научен проект.

— Тя трябва да бъде пречупена правилно — отвърна Пит! — И не е честно само ти да се забавляваш.

Ръката на Едуард се разтрепери.

— Вдигни панталоните си и слез долу. Тя трябва да свърши важна работа днес. Ще я травматизираш.

— Ако я пречупиш правилно, нищо няма да я травматизира. Тогава тя няма да чувства нищо — каза Пит, гледайки го в огледалото. — Каква работа трябва да свърши?

— Работа, за която тя има уникални способности. — Той се пребори с желанието си да пръсне незначителния мозък на Пит върху избледнялата боя на стената в банята и размаха пръст пред лицето му. — Докоснеш ли я отново, последното, което ще почувстваш, ще бъде кожата й.

— Защо не искаш да споделиш малката сочна госпожичка?

Едуард не хареса блясъка в очите му. Пит беше полезен, но само донякъде. Можеше обаче да създаде неприятности, а това не трябваше да става, особено сега, когато Едуард беше толкова близо.

— Защото не е необходимо.

Пит отмести малкия меч от гърба на жената и излезе от банята. Едуард го държеше на прицел. Другият се обърна и се усмихна на младата жена, която извърна очи от него и закри голото си тяло.

Жената започна да трепери. Едуард затвори вратата и покровителствено сложи ръка на раменете й.

— Той успя ли да… — не довърши въпроса си.

Тя поклати глава. Той огледа гърба й. Имаше драскотина, но мечът уакизаши, гордостта на Пит, не беше оставил сериозни следи.

— Той те иска, защото си много важна за мен.

— Ти не си тук през цялото време — тихо каза тя.

— Аз съм навсякъде. През цялото време — студено отговори Едуард. — Дори тук. — Почука с пръст по челото и. — А сега се изкъпи.

Едуард слезе долу. Пит седеше сам в кухнята. Другите се изнизваха, когато Пит влезеше. Беше време да придобие стратегическо предимство над Пит, за да не му създава повече неприятности.

— Инициативността ти ме вдъхновява — рече. — След като си любопитен, ела с нас.

— Къде ще ходите — нервно попита Пит и той се усмихна.

— На централната гара. — Главният транспортен възел в Амстердам се намираше в северната част на града.

— Ще я пуснеш да си върви?

В кухнята влезе Деми, слаба, русокоса холандка, скръстила ръце на гърдите си.

— Не ставай глупав. Тя не иска да се раздели с мен. ЩЛ се разходиш с нас. Ти също, Деми. Вземи камерата. Ще снимаме.

Пит очевидно се почувства неудобно.

— Искам да дойдеш, защото ти имам доверие. И щом ти си с нас, мисля, че тя ще прави каквото й кажа.

Пит щеше да я пришпорва да направи каквото трябва, а това беше стихията му.

Жената бавно слезе по стъпалата и се огледа несигурно. Ръцете й трепереха. Не беше оставала сама извън килера, откакто преди три седмици я доведоха в къщата. Но вече нямаше да създава неприятности, помисли си Едуард и се усмихна на Пит. Подходът „Хърст“ действаше — пречупи, разруши и й дай слаба надежда, за да се възстанови.

Жената погледна Пит и устните й потрепнаха.

— Караш ме да си тръгна? — обърна се тя към Едуард.

— Не, разбира се, Ясмина. Сега ти принадлежиш на нас и ние на теб.

— Да — тихо се съгласи тя. Беше се борила ожесточено първите два дни, но сега споменът за съпротивата изглеждаше далечен.

— Днешният ден е за баща ти — заяви Едуард. — Той е мъртъв за теб. Помниш ли, Ясмина?

— Да — отвърна тя след дълго мълчание. — Той е мъртъв за мен.

— Баща ти е лош човек, Ясмина. Твоят предишен свят е лош, нали? Ние те спасихме от това зло. — Той наблегна на последната дума. „Зло“ не беше дума, която трябваше да се употребява във всеки разговор. — Но ние правим, добрини.

— Той е лош човек и трябва да си плати за стореното от него. — Този път гласът й беше по-силен. — Той е лош. Както ти каза. Много лош.

Едуард погледна победоносно Пит и Деми и после се усмихна на Ясмина.

— Ти не означаваш нищо за него и си всичко за нас. Истина е. Сега тук е твоят дом и ние сме твоето семейство. Завинаги.