Джеф Абот - Адреналин

Трябваше да действам. Бързо.

— Е, щом си добре… — рече Хауъл.

Оценявам загрижеността ти. — Не го погледнах. Хрумна ми, че може би имам белези по врата от неканения гост или охлузвания по лицето. Не се бях поглеждал в огледалото. — Мисля, че сега вече ще заспя, като знам, че екипът ти бди над мен. По-добри сте от кандило.

Той поклати глава на иронията ми.

Ако бяха видели всеки, който влиза в жилищната сграда, а да отбележат в дневника си, че по някое време е влязъл мъж в черно, който не е излязъл. Щяха да задават въпроси, вероятно още сутринта. Нямах много време. Срещнах погледа на Хауъл.

Той се помъчи да се усмихне. Бог да му е на помощ.

— Знам, че напрежението е голямо. Бъди търпелив, Сам. Истината ще излезе наяве.

— Убеден съм, Хауъл. С нетърпение очаквам резултатите. — Резултатите бяха във ваната. И аз му се усмихнах — предпазливо, както когато искаш някоя работа, но не си сигурен дали събеседването е минало добре.

Хауъл си тръгна. Върнах се в банята и погледнах за миг мъртвеца. Загледах се в безполезния номер на телефона му и после разглобих апарата. Не исках онзи, който желае смъртта ми, да се усъмни. Отидох в съседния апартамент, който ремонтираха, разбих ключалката, пренесох трупа там, сложих го във ваната и пуснах на максималната степен климатика. Тялото щеше да започне да вони на другия ден, който беше събота, но майсторите не работеха в почивните дни, за да не безпокоят наемателите, затова щяха да го намерят след два дни, ако ми провървеше. Чудесно. Дотогава нямаше да съм там.

Пуснах парчетата от мобилния телефон в найлонов плик, за да ги изхвърля, щом изляза от апартамента. Не исках Фирмата да ги намери, след като замина, и да тръгне по дирите ми.

Върнах се в леглото и си помислих, че след като съм извършил убийство, никога повече няма да заспя, но се отпуснах в дълбокия и спокоен сън, който идва след взимане на трудно решение.

Вдъхновението ме осени, когато Оли се оплака, че не съм заредил бара с вносно уиски. Всяка година хиляди контейнери с каси хубаво уиски се транспортират с кораби от Ирландия и Шотландия и близо девет милиарда метрични тона най-различни стоки. Превозват ги в двеста милиона контейнера — дълги шест или дванайсет метра стоманени ковчези, които можеш да напълниш с уиски, обувки, компютри, замразено месо или други неща. Дори с мен.

Много товарни кораби пренасят по шест хиляди контейнера или повече. Почти никой от контейнерите не се проверява за контрабандни стоки. През едно оживено пристанище влизат трийсет хиляди контейнера дневно и после се натоварват на влакове и камиони. Когато корабите пристигат — независимо дали в Ню Йорк, Бостън, Лос Анджелис или Хюстън, посреща ги флотилия от камиони. Ако спреш контейнерите за щателна проверка, която включва разтоварване на контейнера на камион, преглеждането му на скенер, писане на доклади, отварянето му, ако се наложи и след това затваряне и отново натоварване и връщане на камиона, ще настъпи истински логистичен и финансов кошмар. Всеки проверен контейнер предизвиква забавяне и напрежение в изумително деликатната икономическа верига. Камиони докарват товари или празни контейнери на пристанището и откарват други товари. Ако спреш за проверка, камионите и влаковете, превозващи необработени материали и готова продукция, също спират. Магазините не получават стоки. Купувачите се оплакват, магазините губят печалба, акционерите надават вой и политиците слушат.

Това е голямата, зееща дупка в бронята.

Хората от охраната се хвалят, че шест процента от контейнерите се проверяват. Изчисленията означават, че деветдесет и четири процента не се проверяват. Но и тази цифра е измамна. Шест процента в голямо пристанище са близо две хиляди контейнера дневно. Това просто не се случва.

Можех да отида в Европа, ако се вмъкна в някой контейнер. Рискът да ме хванат при проверка беше много малък. Щях да се крия в стоманената кутия между седем и десет дни и после да се измъкна в Лондон или по-вероятно в Амстердам, най-голямото пристанище в Европа. После щях да се кача на кораб за Лондон и да започна да търся Луси и сина си.

Трябваше само да се транспортирам като контрабандна.

Амстердам

Едуард обичаше страха, мириса му по кожата, вкуса му в слюнката, усещането му в учестените удари на сърцето. Страхът беше най-голямата сила в света. Той знаеше, че страхът е двигателят на религията, искрата за войната и дори разпалването на любовта, защото хората се бояха от самотата.