Джеф Абот - Адреналин

Не казах нищо.

— Възможностите ми за избор бяха да те оставя да умреш и да се справям с живот, който не исках, и с дете, или да продължа да работя за тях, да измисля как да се измъкна и да те освободя.

— Можеше да ни кажеш, че си загазила, и да ни сътрудничиш, а ти използва мен и детето ни.

— Не можех да се върна след взрива в офиса. Щях да отида в затвора.

— Има по-лоши неща от затвор.

— Това заплаха ли е? Ти няма да ме нараниш. — На устните й заигра усмивка. — Не. Ти си от добрите. Аз съм майката на детето ти.

— Къде роди бебето? Дължиш ми това. Кажи ми.

— Нищо не ти дължа. Аз спасих живота ти. Квит сме.

— В Мейн, близо до Дамарискота, има летище на Фирмата. Ако кажа на пилотите да се приземят там, те ще го направят.

— Мислех, че отиваме в Ню Йорк.

— Не. Смятам, че трябва да те върна на Фирмата.

— Сам, имахме уговорка. Ти да спреш Едуард и да ме пуснеш.

— Но ти твърдиш, че не знаеш къде е Едуард. Обзалагам се, че във Фирмата ще те накарат да проговориш и ще им кажеш.

— Но оръжията…

— Синът ми е с предимство. Може би тези хора още не са определили мишените си. Вероятно петдесетте души са само да проверят дали могат да закодират чипа и изобщо да не са мишени, а само откраднати проби от тяхната ДНК. — Скръстих ръце на гърдите си. — Нямам търпение да видя какво ще направи Хауъл с теб, когато те хване. Това беше само ордьовър, любима. Ти си основното ястие. Ти го злепостави. И в ада няма такава ярост като на прецакан бюрократ.

— Той ще убие и теб.

— Не, ще ми прости. Ще каже, че тайно ме е упълномощил за мисия или някоя друга тъпотия. Ще излезе чист. Предателката ще бъде в джоба му.

— Фирмата няма да ти позволи да кацнеш на летището им.

Станах.

— След пет минути ще говоря с Хауъл. Ще имам разрешение за приземяване.

— Винаги си бил твърдоглав.

— Къде роди бебето? Кажи ми и ще продължим за Ню Йорк.

Луси реши да ми повярва.

— Страсбург. В частна клиника на име „Льо Сент“. На десети януари. Кръстих го Жулиен Даниъл Бесон.

— Кой го взе?

— Една жена.

— На кого прилича Даниъл?

— Отначало всички бебета приличат на Уинстън Чърчил. Но Даниъл има твоите очи, Сам.

— Как се казва трафикантът?

— Не знам. Едуард не ми каза. Така ме държат в ръцете си. Това е застраховката им.

— И са ти дали пари за моя син?

— Нашия…

— Ти току-що загуби правото да го наричаш твой, Луси. Никога повече не го наричай твой.

— Не.

— Само защото все още не са го продали. Господи!

Тя се вгледа в мен и разбра, че сделката между нас е анулирана и че аз няма да я пусна да си върви, ако не намеря детето си.

— Какво ще стане с мен? — попита.

— Ще ми разкажеш всичко и после аз ще кажа на Фирмата всичко. Искам името ми да бъде изчистено.

— Името ти никога няма да бъде изчистено, Сам. Винаги ще има на власт някой, който ще мисли, че може би не си направил нищо лошо, но си знаел какво правя аз и си мълчал. Надявал си се, че ще престана или че няма да ме хванат. Ти си добър съпруг и това те прави лош агент.

— Тогава ще се съсредоточа да бъда добър в работата си. Къде ще предаде Едуард чиповете за оръжията? Къде в Ню Йорк? Съдействай ми и аз ще ти бъда адвокат пред Фирмата.

Луси се замисли и в продължение на няколко дълги минути се чуваше само бръмченето на моторите.

— На новия стадион на „Янките“. Тъй като Едуард се опита да ме убие, вероятно е предполагал, че ти ще ме заловиш, и е искал да предпази плана си. Няма да го промени, ако мисли, че съм мъртва.

— В колко часа е срещата?

— В осем довечера. В началото на мача. Сезонът току-що започна.

Погледнах я и се замислих за последната ни сутрин заедно и за живота ни, който изглеждаше съвсем нормален, а се оказа огромна лъжа.

— Спомняш ли си, когато те попитах какво ще ми кажеш, ако знаеш, че това е последният ни ден?

Спомнях си.

— Всичко друго, но не и сбогом. Не мога да се сбогувам с теб.

Луси ме погледна и аз не можах да разбера дали в очите й има сълзи, или е от слабата светлина в кабината.

— Мисля, че сега ще се сбогувам с теб, Сам.

Двамата с Луси слязохме от частния самолет. Документите ни бяха подпечатани и митничарят ни направи знак да преминем. Благодаря ви, Кенет и екипаж на полета. Граници. Имат ли вече някакво значение?

Напуснахме летището и тръгнахме по късия сервизен път. До нас спря кола. Бутнах Луси на задната седалка и седнах до нея, а след това се обадих по телефона.

— Здравейте — поздрави ни Огъст Холдуайн.